Плевенската епопея 1877 г.: обсадата, падането и как Плевен я помни

Обсадата на Плевен продължава близо пет месеца, от юли до декември 1877 г., и е един от решаващите епизоди на Руско-турската война. Защитниците са водени от Осман паша. Руснаците, а при третия щурм и румънците, правят три неуспешни нападения и накрая обкръжават града. Плевен пада на 10 декември по новия стил, или 28 ноември по стария. Днес градът помни тези дни с панорама, парк-музей и два мавзолея.

Осман паша стига до Плевен

В края на юни 1877 г. руската армия преминава Дунав при Свищов. Никопол е превзет на 16 юли (Община Плевен). Осман паша, който води Западната турска армия от Видин, не стига навреме до Никопол и се установява в Плевен. Според „Британика“ от 1911 г. той стига там на 19 юли с около 12 000 души и 54 оръдия и заема укрепени позиции по хълмовете на север и изток от града.

Осман паша е роден през 1832 г. в Токат. След войната е военен министър на Османската империя (1878 – 1885 г.) и умира през 1900 г.

Датите по-долу са по новия стил. В българските текстове често са по стария, с 12 дни по-рано.

Трите щурма

Първи щурм, 20 юли. Русите нападат без предварително разузнаване и са отхвърлени. Губят около 2800 от 8000 души.

Втори щурм, 30 юли. Атаката на ген. Крюденер също е отбита. Руските загуби са около 7300 души (Britannica 1911).

Трети щурм, 11 – 12 септември. След артилерийска подготовка русите нападат заедно с румънските части. Войските на ген. Скобелев превземат редута Кованлък, а около час по-късно и редута Иса ага (Регионален военноисторически музей – Плевен). Общото нападение обаче не успява и русите се оттеглят. На Зелените хълмове загиват около 6500 от 13 000 души на Скобелев. Долината оттогава е известна като Мъртвата долина.

Румънците и Гривица

През август румънски части преминават Дунав. След неуспехите руското командване се отказва от нови щурмове. Румънският княз Карол I застава формално начело на обсаждащите сили, а руският ген. Едуард Тотлебен е началник-щаб.

При третия щурм румънска дивизия под командването на Георге Ману превзема един от Гривишките редути. Според англоезичната Уикипедия румънците удържат редута при три контраатаки. Костите на загиналите там румънски войници пази Румънският мавзолей край село Гривица. Построен е през 1892 – 1897 г. със средства на румънския народ и е открит през 1902 г.

Блокада и падане на града

Тотлебен е защитникът на Севастопол. Той поема ръководството на обсадата и затваря обръча напълно до 24 октомври. Според Община Плевен блокадата започва на 13 септември и трае до 10 декември. В града не стигат храна и лекарства, плъзват болести.

На 10 декември (28 ноември по стария стил) Осман паша прави опит да пробие на запад, при моста над река Вит. След половин ден бой руският Гренадирски корпус на ген. Иван Ганецки разбива турците. Осман паша е ранен и се предава. Според Община Плевен са пленени около 43 000 души, десет паши, 128 щабни офицери и 77 оръдия. Много пленници загиват по пътя в зимния студ.

По данни на българската Уикипедия Осман паша предава сабята си на Ганецки, а император Александър II по-късно му я връща. Падането на Плевен освобождава руските части за боевете при Шипка, Шейново и София. Мирният договор в Сан Стефано е подписан на 3 март 1878 г.

Как Плевен помни епопеята

На 10 декември градът отбелязва Деня на освобождението на Плевен от турско робство. През 2017 г. честването е озаглавено „140 години Плевенска епопея“ (Община Плевен).

Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Първата копка е на 19 януари 1977 г., а официалното откриване – на 10 декември 1977 г., за стогодишнината. Платната рисуват 13 художници от Русия и България под ръководството на Николай Овечкин от Студиото за военни художници „Греков“ в Москва. Сградата е в Скобелев парк, където е бил най-ожесточеният бой на третия щурм. Експозицията започва с уводна зала за периода от османското владичество и Априлското въстание до Шипка. Следват залите за третия щурм, за последната битка при Вит и за капитулацията на армията на Осман паша.

Скобелев парк. Изграден е през 1904 – 1907 г. по инициатива на комитета „Цар Освободител Александър II“ с председател Стоян Заимов и е открит на 16 септември 1907 г. В централната могила са костите на загиналите при третия щурм. Тук е и възстановеният турски редут „Иса ага“.

Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“. Основният камък е положен на 24 април 1903 г., а откриването е на 16 септември 1907 г. Проектът е на арх. Пенчо Койчев. В криптата три мраморни саркофага пазят кости на руски и румънски войници. Централният купол е висок 24 м.

Полезно да знаете

Музеите работят по зимен график от 1 октомври 2026 г. Панорамата е отворена всеки ден от 9:00 до 12:00 и от 12:30 до 16:30. Параклисът-мавзолей, Румънският мавзолей и мемориалният парк са отворени от вторник до събота, от 9:00 до 12:00 и от 12:30 до 17:00, а в неделя и понеделник са затворени. Последния вторник от месеца входът в параклиса-мавзолей е свободен. Часовете и цените се променят: проверете в сайта на музея преди посещение.