Априлското въстание от 1876 г.: подготовка, избухване и значение

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил, тоест на 2 май по новия, в Копривщица. Подготвено е от български емигранти в Румъния и обхваща част от Средна гора, долината на Марица и подножието на Родопите. Потушено е за около месец, но оставя дълбока следа в българската история и в европейската дипломация.

Подготовката: Гюргево и петте окръга

Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. в румънския град Гюргево, пише Министерството на културата. Според Националния исторически музей там са определени тактиката и организацията на бунта, революционните окръзи и техните апостоли, тоест ръководителите по места.

България е разделена на пет революционни окръга и е изработен план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г. Четвъртият, Пловдивският окръг е с център Панагюрище, а главен апостол е Панайот Волов. Планът обаче не се изпълнява така, както е записан.

Избухването в Копривщица

Въстанието избухва преждевременно, на 20 април 1876 г. в Копривщица. По думите на Националния исторически музей постепенно то обхваща западната част на Средна гора, долината на Марица и подножието на Родопите. В Северна България най-големите действия са в района на селата Ново село, Батошево и Кръвеник.

Музеят подчертава, че Априлското въстание има най-големия териториален обхват от всички дотогавашни бунтове, макар да не засяга всички български земи. Мястото му в паметта на нацията личи и днес. В програмата за 150-годишнината, публикувана от БАН, 2 май е отбелязан като ден на Копривщица, на същата дата има всенародно поклонение в местността Оборище, а в Панагюрище са предвидени изкачване до Мемориалния комплекс „Априлци“ и поход „По пътя на Кървавото писмо“.

Черешовото топче

Едно от средствата на въстаниците е дървеното топче. Майстори в Пловдивския и Търновския революционен окръг издълбават отвор в ствол от череша или друго твърдо дърво и го обковават с железни обръчи. Общо са направени около 40 такива оръдия.

Причината е проста: истински оръдия не могат да бъдат внесени. Музеят пише, че дървените оръдия вдъхват на въстаниците кураж и вяра в собствените сили. Те стрелят с тежести, железни отпадъци или кръгли камъни, като при правилно изчислен заряд стигат на 400–500 метра. Често обаче се пръскат от натиска на газовете. За единственото оцеляло автентично топче се смята това в Историческия музей в Брацигово, а в Националния исторически музей е изложена възстановка.

Последствията и значението

Според Министерството на културата въстанието продължава около един месец и е потушено с нечувана жестокост, като над 30 000 българи са избити. Музеят го нарича огромна хуманитарна трагедия. Но има и друг резултат: Европа научава, че не само босненците, сърбите и черногорците, но и българите желаят своята свобода. Решение на българския въпрос първо се търси с дипломатически средства, а по-късно и на бойното поле.

Днес събитията се показват и чрез предмети: в изложбата на музея са кокарда с надпис „Свобода или смърт 1876 г.“, ятаган, свързван с Бачо Киро, сукман от Батак и чанта, принадлежала на Стефан Стамболов. През 2026 г. министърът на културата заявява: „Началото на съвременна България за мен е именно 20 април“.