Хаджи Димитър и Стефан Караджа: четата от 1868 г. и песните за нея
Как четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минава Дунава през 1868 г., как загиват двамата войводи и как народът ги пази в песни и в баладата на Ботев.

През лятото на 1868 г. около 130 души преминават Дунава, за да стигнат до Сливенския балкан и там, с помощта на местни чети, да обявят привременно правителство. Водят ги двама войводи: Хаджи Димитър от Сливен и Стефан Караджа от Ямболско. Четата им е разбита за по-малко от две седмици, но споменът за нея живее повече от век и половина, най-вече в песните.
Двамата войводи
Хаджи Димитър се казва всъщност Димитър Николов Асенов и е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Прякорът му идва от поклонение в Йерусалим, което семейството му прави, когато момчето е на две години. Родната му къща в сливенския квартал Клуцохор днес е къща-музей.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме, днес Стефан Караджово. От 1854 г. живее в Тулча, а през 1862 г. заминава за Румъния. Участва в Първата българска легия на Раковски в Белград, а през 1867 г. и във Втората. Двамата войводи вървят заедно още в по-ранни чети, през 1865 и 1866 г.
Пътят на четата
Четата се сформира през 1868 г. в Румъния. Участниците са около 130, на възраст между 19 и 42 години. Според Захари Стоянов са 125, а според Христо Македонски 128 (така ги цитира Уикипедия).
В нощта срещу 7 юли четниците преминават Дунава при село Вардим, в местността Янково гърло. Военният съвет решава да не се обявява въстание по пътя, а да се прекъсне телеграфът между Русе и Свищов и да се стигне до Балкана.
После боевете следват един след друг:
- 7 юли, при Караисен, срещу около 1000 башибозуци;
- 8 юли, край Горна Липница;
- 9 юли, при Вишовград, в местността Дълги дол, срещу около 4000 редовни войници. След този бой боеспособните остават около 85;
- 10 юли, в Канлъдере, където е убит знаменосецът Георги Чернев. Стефан Караджа е ранен и пленен, а знамето поема Христо Македонски.
Датите в различните източници се разминават с ден-два.
Бузлуджа и краят на двамата
На 18 юли 1868 г. около тридесет четници с Хаджи Димитър са обградени на връх Бузлуджа от около 700 редовни войници и башибозуци. Това е последният бой на четата. Върхът днес носи името Хаджи Димитър.
За съдбата на войводата има две версии. Според едната той е убит в боя. Според другата е тежко ранен, изнесен от трима четници и умира през август край днешното село Свежен. Историците не са единодушни. Регионалният исторически музей в Сливен в съобщение до БТА посочва, че Хаджи Димитър загива на Бузлуджа на 18 юли 1868 г.
Стефан Караджа е откаран през Търново в Русе. Извънреден съд го осъжда на смърт чрез обесване, но той умира от раните си в русенския затвор в края на юли. Най-често се посочва 31 юли, а според надписа на кръста е 30 юли. Погребва го Баба Тонка Обретенова.
Как народът ги запомня
Песните за двамата войводи не са няколко случайни стиха. В сборника „Блажена гора зелена“, съставен от Владимир Демирев и Николай Ников, има 144 записа, песни и предания. Според бележката на съставителите записите са предимно от Сливенско и Ямболско, а за сборника са ползвани архивите на Института за фолклор и на Етнографския институт с музей към БАН.
Хаджи Димитър е от Сливен и действа най-вече в Сливенския балкан, затова най-много песни за него има там. Стефан Караджа е роден в Ямболско, но воюва главно в Добруджа. И въпреки това в Ямболско са записани около 60 песни за него. Народът пази паметта за героя в родния му край.
В сборника песните са подредени под заглавия като „Хаджи Димитър и Стефан Караджа верни побратими“, „Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Дунав“, „Караджа и Русанка“, „Заръките на Стефан Караджа“, „Турци залавят Стефан Караджа“ и „Хаджи Димитър убиха“. В записите често пише „трапезна“: тези песни са се пеели на трапезата, на сватби и на помени.
Народната памет не следва документите стъпка по стъпка. Съставителите отбелязват, че във фолклора историческото време и фактите се смесват, а героите се идеализират и митологизират, особено след смъртта им. В сборника има и предания за кладенчета с лековита вода, която според вярването става такава, след като героите измият раните си в нея. В студията „Между бита и пантеона“ Тодор Ив. Живков пише, че смъртта на героя поражда вярването, че той е жив.
Радост Иванова, в студия от 1983 г. за тези песенни цикли, пише, че те продължават епическата традиция, но внасят нов дух: борбата срещу османската власт, революционния порив на Възраждането и надеждата за близка победа. Когато певците се опитват да излязат от традицията, те или преписват високата поезия на Ботев, или обедняват епичното съдържание.
Ботев и баладата
Така стигаме до литературния събрат на песните. Стихотворението на Христо Ботев „Хаджи Димитър“ е отпечатано през 1873 г. във вестник „Независимост“, по повод пет години от смъртта на войводата. Баладата е от 12 строфи. Името на героя не се среща в текста: заменено е с „юнак“ и „той“. Споменава се Стефан Караджа.
Започва така:
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.
Най-популярният стих на баладата говори и за песните:
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят…
Цялата балада може да се прочете в Читанка. Съставителите на „Блажена гора зелена“ забелязват, че в някои песни се срещат стихове, напомнящи Ботевата лирика, и го обясняват с това, че през Възраждането личната поезия и фолклорът взаимно си влияят.
Ботев връща двамата войводи в паметта на читателите и по-късно. В „Календарь за година 1875“ до имената на християнските светци той поставя имена на борци, дали живота си за освобождението на България. Сред тях е Стефан Караджа, отбелязан на 30 юли. В средата на листа има литография на Хаджи Димитър и баладата за него, а Хаджи Димитър е отбелязан на 5 август. За този рядък календар пише БНР, когато се е появил трети познат екземпляр.
Къде да проверите
Сборникът „Блажена гора зелена“ е свободно достъпен в сайта на LiterNet, заедно с песните и преданията. Къщата-музей в Сливен има изложба с оръжия, снимки и документи за двамата войводи, а най-новата ѝ експозиция е открита през април 2024 г.
Какво са писали за Васил Левски Захари Стоянов, Христо Македонски, Ботев и Вазов, събрахме в материала Левски в спомените и стиховете на съвременниците.
Източници и справки
- Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа — Уикипедия
- Хаджи Димитър — Уикипедия
- Стефан Караджа — Уикипедия
- Навършват се 157 години от героичната смърт на войводата Хаджи Димитър — БТА
- Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция (съст. В. Демирев и Н. Ников), Бележка на съставителите — LiterNet
- Тодор Ив. Живков, Между бита и пантеона — LiterNet
- Радост Иванова, Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българските народни песни (Български фолклор, 1983, кн. 3) — CEEOL
- Христо Ботев, Хаджи Димитър — Моята библиотека (Читанка)
- Хаджи Димитър (балада) — Уикипедия
- Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър — БНР
- Къща-музей „Хаджи Димитър“ — Регионален исторически музей Сливен
Прочетете още
Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.