Индже войвода: какво знаем за хайдутина и какво е предание

Малко герои от нашето минало имат толкова песни и толкова спорове около себе си, колкото Индже войвода. Историците се съгласяват за малко неща: истинското му име е Стоян, а краят му идва през 1821 г. в Молдова. Всичко останало – къде е роден, колко време е бил хайдутин и дали е бил закрилник на българите – е смесица от сведения и предание.

Името и родното място

„Индже“ е прякор. В статия от „168 часа“ се казва, че Стоян го получил в „еничерските години“ и че думата значи тънък, висок, строен. Друг автор смята мотива за „еничарска школа“ за неправдоподобен, така че и историята на прякора не е сигурна.

Разминаванията започват още с раждането. Според едната статия Индже е роден през 60-те години на XVIII в. в село Попово, днес в община Болярово. Според другата е роден около 1755–1760 г., а съвременниците му се колебаели между Сливен и Попово. Когато източниците не са съгласни, най-честното е да запишем и двата отговора, без да избираме по сърце.

Хайдутин, кърджалия, или и двете

По разказа в „168 часа“ Стоян събрал хайдушка дружина, която растяла, докато наброила около 500 конници. По-късно, главно по силата на обстоятелствата, присъединил отряда си към кърджалийската орда на Кара Фейзи. Така в живота му се редуват две роли, които днес лесно смесваме.

Други изследвания са по-сдържани. В „Факел“ се отбелязва, че ролята му на кърджалия е преувеличена от народното предание. Песните го рисуват другояче: според тях Индже е най-справедливият сред разбойниците. Същият автор напомня, че много от сведенията за него са по-късни от времето на самия Индже, а това е причина да ги четем внимателно. Хубавата песен и сухият документ отговарят на различни въпроси.

Службата в Яш и битката при Скулени

Най-вероятно след 1806 г. Индже заминава на север от Дунава. В молдавската столица Яш постъпва на служба в княжеския двор. От този период има и писмено свидетелство: през 1824 г. общината в Яш направила анкета, която установила, че Стоян загинал в боя при село Скулени.

Датата на гибелта се записва като 17/29 юни 1821 г. Двойният запис дава датата по стария и по новия стил, а между двете числа има дванадесет дни разлика. Битката е при Скулени на река Прут, близо до Яш, срещу турските части.

Песните и литературата

Фолклористите са го превърнали в отделен мотив. В указател към поредицата „Български фолклорни мотиви“ песните за Индже войвода са подредени по области и селища, като само за град Бургас са посочени седем варианта, а за съседното село Вършило – девет. Изданието включва исторически песни, както и възрожденски и по-нови.

Темата стига и до чужди автори. Авторът на статията във „Факел“ припомня, че през 1834 г. Александър Пушкин пише малката си и недовършена повест „Киржали“. Така героят от песента се оказва част от по-широк литературен свят, не само от българския.

Историята на Индже остава недовършена. Авторът на статията във „Факел“ стига до извод, който важи и днес: животът на Индже е белязан от толкова много неясноти и митове, че се нуждае от по-прецизно проучване. Читателят може да обича песните за него, като помни, че те са друг жанр от документите.