Коледните пости през 2026 г.: правила по дни и Бъдни вечер

Коледните, или Рождественските, пости в Българската православна църква траят 40 дни: от 15 ноември до 24 декември. През 2026 г. започват в неделя, а свършват в четвъртък, на Бъдни вечер. По-долу са правилата за храната по дни според сайта на Патриаршията, обичаите около Бъдни вечер и няколко общи съвета за хранене след 50.

Какво са Коледните пости

Според Българската патриаршия това е вторият по продължителност пост след Великия. По Типика на църквата той е по-лек от Великия и от Успенския (Богородичния) пост и прилича на Петровите пости. Подготвя вярващите за Рождество Христово. В навечерието му се отбелязват Рождественски заговезни, с взаимно опрощение и заговяване. Продължителността от 40 дни е определена през XII век, когато константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановява да се пости четиридесет дни преди Рождество.

Какво се яде по дни през 2026 г.

Сайтът на Патриаршията дава три правила за храната:

• Първата седмица (15–21 ноември) и от 20 до 24 декември: само растителна храна с олио.
• Останалите дни, без сряда и петък: разрешават се безгръбначни животни, които също се приемат за постна храна. В сряда и петък това изключение не важи.
• Риба: традиционно се яде на 21 ноември (Въведение Богородично) и на 6 декември (Никулден).

Църковният календар на Патриаршията за ноември и декември 2026 г. отбелязва „Разрешава се риба“ на двата дни. Въведение Богородично е в събота, а Никулден – в неделя. Ако се готвите за изповед и причастие, уточнете начина на поста с изповедника си. Който е болен или има хронични заболявания, трябва да се посъветва с изповедника си и да го уведоми какво е мнението на лекаря му.

Бъдни вечер

На 24 декември е Бъдни вечер, наричана още Малка Коледа. Трапезата е постна и с нечетен брой ястия. Най-често се казва седем, колкото са дните на седмицата, или девет, колкото месеца трае бременността. В някои краища слагат и единадесет. На масата има боб, сарми, чушки, варена пшеница, мед, баница с тиква, ошав и вино. Може да опитате постни сарми със зеле и лозови листа.

Сред ястията е обредната питка. БТА пише, че името ѝ се различава от край до край: в Кюстендилско я наричат бъдняк, край Бобов дол овчарник, а край Сапарева баня вечерник. Украсяват я с тестени фигури, а в някои питки слагат монета за късмет. Най-възрастният я пречупва и първо отделя парче за Бога и Богородица, после я раздава на домашните по старшинство. Преди това къщата се прокадява с тамян. Софрата не се прибира цяла нощ, защото вярват, че през нощта идват покойниците.

Според БНР в огнището гори бъдник, дебел дъбов или крушов пън. Най-възрастният мъж в семейството гадае по него каква ще бъде годината.

Коледа, коледари и думата „коледа“

Речникът на българския език на БАН извежда думата „Коледа“ от латинското calendae, първия ден на месеца. В говорите има форми като „коленда“ и „коледна“, а „Малка Коледа“ е диалектното име на 24 декември. Старобългарската форма е „колѧда“, пише в Уикипедия.

В България на 24 декември момчетата коледари обикалят къщите с дрянови сурвачки. Чукат по вратите, пеят коледни песни и благославят домакините. Вярва се, че посещенията им носят здраве, богатство и плодородие. Постът свършва с Бъдни вечер, а на 25 декември е Рождество Христово.

Постът и здравето след 50

Постната трапеза може да е пълноценна. Според NHS бобовите са източник на протеин, фибри, витамини и минерали и се броят като порция зеленчуци, а при хората, които не ядат месо, риба и млечни продукти, са особено важни. Желязо има още в сухите кайсии, тъмнозелените зеленчуци, пълнозърнестия хляб и ядките. Витамин C с храната помага за усвояването му. СЗО препоръчва на възрастните най-малко 400 г плодове и зеленчуци на ден, под 5 г сол на ден и бобови като основен източник на растителен протеин. По данни на СЗО повечето сол идва от преработените храни. NHS препоръчва поне 6–8 чаши течности дневно.

Внимание заслужава витамин B12. NHS пише, че той се среща естествено само в животински продукти и че с възрастта се усвоява по-трудно. През дните на пост яйцата и млякото отпадат. Ако постите много дълго или редовно, попитайте личния лекар дали ви трябва допълнителен прием.

Ако имате диабет или вземате лекарства, например за кръвно налягане, за сърце или инсулин, не променяйте рязко храненето си, без да сте го обсъдили с личния си лекар. Това е обща информация, не лично медицинско съветване. Говорете с личния лекар или с фармацевта си.