Да минеш под дъгата: старото поверие, че дъгата превръща мъжа в жена

Дъгата след лятна буря винаги е събирала погледите. Около нея народът е създал много легенди, а една от най-любопитните е, че човек може да мине под нея и да смени пола си. Поверието, че дъгата може да смени пола на човек, е записано в българския фолклор и е познато и на съседните народи. Ето какво разказват етнографите и какво казва науката за самата дъга.

Колан на свети Илия и пояс на баба Зунка

Българите имат много имена за дъгата. Радио България изброява зуна, зунка, дамга, „вино и жито“, тканица и божурлак. В народните представи дъгата е вълшебно състояние на природните сили.

Според едно християнско вярване Бог създал дъгата като знак, че няма да изпрати нов потоп. Затова нейното сияние след проливен дъжд носело успокоение. Друга легенда разказва, че свети Илия, който управлява дъждовете и гръмотевиците, понякога изпуска пъстрия си пояс на земята. Оттам идва изразът „Свети Илия си изпусна пояса“. Подобна е и поговорката „Баба Зунка си изпусна пояса“.

Думата „зуна“ означава обръч на бъчва или колело, но и пояс. Затова и пъстрите пояси от народната носия са свързвани с дъгата. В сватбени песни невястата, красива като слънце, носи дъгата за пояс.

Сребърната чаша и смяната на пола

Баба Зунка живее на небето и пие вода от облаците. Когато влагата свърши, тя слиза на земята да пие от извор, река или море. Мястото е тайна. Според поверието дъгата пие от сребърна чаша, оставена при извора. Който я намери, ще бъде щастлив и ще научи бъдещето си.

Ако пък човек пие от тази чаша, той може да смени пола си: мъжът става жена, а жената мъж. Същото можело да се случи и ако някой мине под дъгата, пише Радио България.

Дъгата служела и за гадаене. Ако в нея преобладава червеното, щяло да има много грозде. Жълтото обещавало добра пшеница, а зеленото обилна трева.

Едно поверие на много народи

Вярването не е само българско. Турската изследователка Дуйгу Йозакън от университета в Невшехир го разглежда в научна статия от 2021 г. в списание KARE. Повод е разказът „Елеимсаама“ (тоест „Дъга“) на турския писател Йомер Сейфеттин, публикуван за първи път през 1917 г. Героинята му, момичето Айше, мечтае да се превърне в момче, а разказът преплита този блян с поверието за дъгата.

Йозакън пише, че дъгата и смяната на пола се срещат поотделно в митовете на целия свят. Поверията, които ги свързват, са разпространени главно сред тюркските и славянските народи. Позовавайки се на Общославянския лингвистичен атлас, тя посочва, че в такова свойство на дъгата вярват сърбите, македонците, българите и западните украинци.

Статията цитира и едно българско поверие: който иска да смени пола си, трябва да отиде до реката и да пие вода, докато вали дъжд. При някои славяни вярването носи и страх. В поверията от Централна Русия, които авторката привежда, дъгата можела да смени пола на неродено дете, затова за бременна жена минаването под нея било опасно. В турската област Мугла пък някои семейства прекарвали децата си под дъгата с надеждата те да придобият хубави черти на другия пол.

Защо никой не може да мине под дъгата

Науката дава просто обяснение. Дъгата се образува, когато слънчевата светлина се пречупи и отрази в дъждовните капки, обяснява британската метеорологична служба Met Office. Светлината се разлага на цветове и се връща към наблюдателя. За да видим дъга, Слънцето трябва да е зад гърба ни, а капките пред нас.

Дъгата не е предмет, който стои на едно място. Тя зависи от положението на Слънцето и на наблюдателя. Затова винаги остава пред нас и до нея не може да се стигне, а още по-малко да се мине под нея. Всъщност дъгата е цял кръг. Обикновено виждаме само дъгата над хоризонта, но от високо, например от самолет, може да се види и целият кръг.

Може би точно затова поверието е оцеляло толкова дълго. Никой не е успял да го провери. А дъгата и днес ни кара да спрем и да се загледаме в небето след дъжда.