Спасовден: росенът, душите на мъртвите и поверието за дъжда на Възнесение

Спасовден е народното име на Възнесение Господне, което Православната църква отбелязва на 40-ия ден от Великден. В народния календар празникът е свързан с душите на мъртвите, с росена и с дъжда, от който зависи реколтата. Ето какво са записали за него Българското национално радио и БНТ и как поверията се различават по краища.

Защо се казва Спасовден

Според публикация на БНР от 2013 г. християните вярват, че с Възнесение Христос завършва делото си по спасението на хората, и оттам идва името на празника. Той е подвижен, защото следва датата на Великден. Десет дни по-късно, в неделя, 50 дни след Великден, идва Петдесетница.

Душите на мъртвите

Народните вярвания, цитирани от БНР през 2020 г., гласят, че в четвъртъка преди Великден душите на мъртвите слизат на земята, а на Спасовден се връщат. В публикацията от 2013 г. е записано и друго поверие: душите се явявали като малки мухи и пчели, затова в някои домове на Спасовден отваряли прозорците, за да могат да си отидат.

Сутринта жените носели в гробищата жито и хляб, за да раздадат за упокой на близките си. В събота след Спасовден, според същото издание, се отбелязвала черешова задушница, когато в гробищата носели череши.

Дъжд, хляб и забрани

Най-често повтаряното поверие е за дъжда. Според БНР и БНТ, ако на Спасовден вали, годината ще е богата и реколтата – изобилна. Публикацията от 2013 г. добавя, че денят се смятал за време да се измоли дъжд и да се пазят посевите от градушка: тийнейджъри обикаляли нивите и градините и пеели молитви за дъжд, а в празника не се перяло, не се сеяло, не се тъкало и не се орало.

Росенът – най-вълшебната нощ

Най-цветистите поверия са свързани с нощта срещу Спасовден. Според БНТ росенът цъфти само веднъж в годината, в нощта срещу празника, а венчелистчетата му окапват бързо и трябвало да паднат върху спяща под него двойка. Бездетна жена спяла под него заедно с мъж, с когото няма родство, като двамата хапвали в пълно мълчание спасова пита, печена кокошка и вино от бъклица, наредени върху червен месал. Преди първи петли оставяли храната като дар за самодивите и тръгвали обратно към селото. Бездетността, вярвали, оставала под цвета.

БНР добавя, че в Източна България болните от така наречената „самодивска болест“ прекарвали нощта мълчаливо там, където расте росен, оставяли дарове за русалките а преди изгрев се търкаляли в росата и в мълчание напускали мястото. Това е запис на народна вяра, а не лечение: при болест решаващо е мнението на лекаря.

Според същата публикация за празничните хора момите обличали булчинска премяна, взета назаем, защото вярвали, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.

Имен ден и професионален празник

Спасовден е имен ден за носещите имената Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и други, свързани с тях. Според БНР през 2013 г. това е и професионален празник на хлебарите, шофьорите, строителите и хотелиерите.

Ако искате да разберете как се е празнувало във вашия край, попитайте най-възрастните роднини или местния етнографски музей: подробностите са се различавали от село на село.