Света Марина, 17 юли: Огнена Марина, Горещниците и имен ден
Света Марина, 17 юли: житието на великомъченицата, поверията за огъня и змиите, обичаят с живия огън в Горещниците и кой има имен ден.

На 17 юли Църквата почита света великомъченица Марина, а народният календар я знае като Огнена Марина. Денят е третият от трите най-горещи дни на лятото, наричани Горещници, когато огънят не се изнася от къщата. Светицата е повелителка на огъня и на лековитата вода, а според поверието пази и от змийски ухапвания.
Кратко житие
В календара на Българската патриаршия св. вмчца Марина е записана на 17 юли. През 2026 г. това е петък. Житието ѝ е разказано от БНР Радио Пловдив и от английската Уикипедия.
Марина е родена в Антиохия Писидийска, в днешна Турция. Баща ѝ бил езически жрец. Според Уикипедия майка ѝ починала скоро след раждането, а я гледала християнка. На 12 години Марина приела християнската вяра и била подложена на тежки мъчения. Римският управител Олимбрий поискал да се ожени за нея, ако се отрече от вярата си. Тя отказала. Раните ѝ изгаряли с огън. Затова я наричат Огнена или Опална Марина. Накрая я обезглавили.
В някои версии на житието дяволът се явява като дракон и я поглъща, а тя излиза жива. В народната иконография светицата седи на престол, с едната ръка държи дявола за косата, а с другата го удря с парче дърво.
Историците не са сигурни за подробностите. Католическата енциклопедия пише, че мъченическата ѝ смърт се отнася към гоненията при Диоклециан в началото на IV век, но дори векът ѝ е неизвестен. Английската Уикипедия цитира Британика, според която разказът най-общо се смята за измислен. Почитта към светицата обаче е жива.
Горещниците и живият огън
БНР Радио Благоевград описва Горещниците като три дни: 15, 16 и 17 юли. Огънят е почитан. Вярвало се е, че който работи тогава, ще види снопите си в нивата да се запалят сами, защото огънят слиза от небето. Домът, в който не спазват Горещниците, щял да изгори. По-строго ги пазели ковачите, калайджиите и пекарите, чийто занаят е свързан с огъня.
Всеки от трите дни има свой светец: 15 юли са Кирик и Юлита, 16 юли Атиноген, 17 юли Марина. Забраните и обредите по дни са такива:
- Първи ден. Гасят огъня във всички огнища.
- Втори ден. Огън не се пали.
- Трети ден, св. Марина. Запалва се нов огън, наричан жив или божи.
БНР Радио София допълва по разказ на уредник от музея „Етър“ в Габрово: новият огън се палел в центъра на селото и всяко домакинство си вземало от него, за да запали огнището. В Горещниците не се изнася огън от къщата и не се работи на нивата, а жените избягват да перат и да вършат домакинска работа. Според Радио Благоевград от характера на трите дни се предсказвало и времето през първите три месеца на следващата година.
Три дни по-късно е Илинден, 20 юли. Народното вярване прави свети Илия господар на небесните стихии, на дъжда, мълнията и гръмотевицата.
Не бива да се бърка с Огнена Мария на 22 юли. Тя е друг народен празник, който също пази от пожар, и според Уикипедия се пада на деня на Мария Магдалина.
Огън, вода и змии
Радио Пловдив описва Огнена Марина като символ на небесния огън и покровителка на жътвата, нивите и сеитбата, а и на брака. Вярва се, че навестява в сън онези, които я почитат, с предсказание или съвет. Изворите край нейни параклиси и църкви се смятат за лековити.
Радио София добавя, че светицата е пазителка на семейството и на хората от змийски ухапвания. Уикипедия пише, че в Странджа светицата се нарича „побаринка“, от „побарвам“, търся: така се казва и нощният ѝ събор, на който младежи и девойки се търсят. Според същия източник тя е покровителка на пастирите и селяните, защото някои легенди я представят като овчарка, и на бременните жени.
Католиците почитат същата светица като Маргарита Антиохийска на 20 юли.
Градове и имен ден
На 17 юли празнува Созопол, а светицата се смята за покровителка на водите и пазителка на града. Митрополитският храм „Света Марина“ в Пловдив има на този ден патронен празник. Там се пазят мощите ѝ и вярващите се молят за здраве и благополучие. През 2025 г. архиерейската литургия ръководи пловдивският митрополит Николай.
Имен ден имат Марина, Марин и Маринела. Радио Пловдив обяснява, че името е от латински произход и значи „морски“. Умалителното Маринка е много разпространено, особено в Югоизточна България.
Къде да проверите
Датата на празника за всяка година е в календара на Българската патриаршия.
Източници
- Почитаме Света Марина — БНР, Радио Пловдив
- Почитаме св. Марина, повелителка на огъня и на лековитата вода — БНР, Радио София
- Горещниците и Илинден - народните поверия и обичаи — БНР, Радио Благоевград
- Църковен календар, юли 2026 — Българска патриаршия
- St. Margaret — Catholic Encyclopedia, New Advent
- Марина Антиохийска — Уикипедия
- Горещници — Уикипедия
- Огнена Мария — Уикипедия
- Margaret the Virgin — Wikipedia
Още по темата
Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.