Майка Тереза: от Скопие до Калкута и пътят към светостта

Животът на Майка Тереза започва в Скопие и завършва в Калкута. Родена на 26 август 1910 г., тя прекарва по-голямата част от зрелите си години в Индия и основава религиозна общност, която към смъртта ѝ работи в 123 страни. На 4 септември 2016 г. папа Франциск я обявява за светица.

Детството и първите години в Индия

Според общността, която Тереза основава, и според сайта на Нобеловата награда тя е родена в Скопие, днес в Северна Македония, тогава част от Османската империя. Била е най-малката от пет деца, като две от тях починали в ранна възраст. Баща ѝ умира внезапно през 1918 г.

На 18 години решава да постъпи при сестрите от Лорето в Ирландия и през септември 1928 г. напуска дома си. Още през декември същата година заминава за Индия и пристига в Калкута на 6 януари 1929 г. Там преподава в училището за момичета „Св. Мария“, в което обучението е на бенгалски, а през 1944 г. става негова директорка.

Повик в повика

На 10 септември 1946 г., на път към Дарджилинг за годишното си уединение, Тереза преживява онова, което сама нарича „call within a call“ – буквално повик в повика. Според общността това е началото на новата ѝ мисия: да служи на най-бедните. През август 1948 г. тя напуска манастира на Лорето в Енталии, за да започне работа в бедните квартали на Калкута.

На 7 октомври 1950 г. новата общност, Мисионерки на милосърдието, е официално учредена. Първоначално тя е епархийска общност към архиепископията на Калкута.

Дом за умиращите и за изоставените деца

Растежът е постепенен. През 1952 г. Тереза открива „Нирмал Хридай“, първия дом за умиращи бедняци. През 1955 г. следва „Шишу Бхаван“, първият дом за изоставени деца. През 1959 г. общността отваря първата си мисия извън Калкута, в Ранчи, а през 1965 г. започва и първата си мисия в чужбина, в Кокороте във Венецуела.

Към смъртта ѝ през 1997 г. общността има 3914 сестри в 594 мисии в 123 страни. С времето към делата ѝ се добавят домове за болни от туберкулоза и от СПИН, за хора с физически и психически увреждания, нощни приюти и народни кухни. Според сайта на общността през 2025 г. сестрите са 5076 в 754 мисии в 138 страни. Самите те пишат, че не организират набиране на средства и разчитат на доброволни дарения.

Нобеловата награда, смъртта и канонизацията

През 1979 г. Майка Тереза получава Нобеловата награда за мир. Според сайта на Нобеловата награда тя е отличена за работата си в помощ на страдащото човечество и наградата не е поделена с друг лауреат.

Тя умира на 5 септември 1997 г. в Дома на Мисионерките на милосърдието в Калкута. На 13 септември 1997 г., веднага след държавното погребение, е положена в гроб в същия дом.

На 19 октомври 2003 г. папа Йоан Павел II я провъзгласява за блажена, а на 4 септември 2016 г. папа Франциск я обявява за Света Тереза от Калкута. Церемонията е на площад „Свети Петър“ във Ватикана. В проповедта си Франциск я нарича щедър раздавач на Божието милосърдие и припомня, че тя обичала да казва, че може би не говори техния език, но може да се усмихне.

Животът ѝ се чете като поредица от ясно датирани стъпки: учителка в Калкута, повик по пътя към Дарджилинг, дом за умиращите, а после общност с хиляди сестри.