Права на пациента в болница при спешно приемане и срокове на линейката

Правата на пациента в болница са записани в Закона за здравето и важат изцяло и когато ни приемат спешно (Сиела Норма). Всяко лечебно заведение е длъжно да направи възможното за човек в спешно състояние, независимо дали е здравно осигурен и откъде е. Сроковете, в които линейката трябва да пристигне, идват от медицинския стандарт „Спешна медицина“, който действа от 2017 г. (Център за защита правата в здравеопазването, БНТ Новини)

Права на пациента в болница по Закона за здравето

Законът дава на всеки пациент право на ясна информация за състоянието си и за възможното лечение, казана на достъпен език (Сиела Норма). Имаме право и на повече от едно медицинско мнение за болестта и лечението. Данните за здравето ни са защитени, а до медицинската документация имаме достъп.

Лекарят, който отговаря за нас, трябва да обясни диагнозата и целта на лечението, както и разумните алтернативи и рисковете, включително страничните ефекти (Сиела Норма). Това става навреме и така, че човек да може свободно да избере. Пример: мъж, приет с болки в гърдите, има право да чуе какво предлагат лекарите и какво би станало при друг подход, преди да подпише съгласието си. Кои признаци на сърцето налагат преглед, описахме в материала за сърдечната недостатъчност.

При престой в болница законът добавя още права (Сиела Норма). Личният лекар и специалистът, който ни е насочил, могат да ни посещават. Сами решаваме кого да приемем на свиждане и можем да ползваме психотерапевт, юрист или свещеник. Имаме право да научим и цената на всяка медицинска услуга и на лекарствата.

Задълженията са малко, но ги има. Пациентът трябва да съдейства на медиците и да спазва реда в болницата (Сиела Норма). В спешното отделение човек може да остане за наблюдение до 24 часа, докато се изясни състоянието му (Център за защита правата в здравеопазването).

Спешна помощ без осигуровки и без подпис

Държавата организира и плаща системата за спешна помощ (Сиела Норма). Помощта при спешни състояния е извън задължителното здравно осигуряване, затова прекъснатите осигуровки не са причина за отказ. Медик, който откаже спешна помощ на човек в критично състояние, плаща глоба, а при повторно нарушение може да бъде лишен от право да практикува от три месеца до една година.

Ако болницата няма условия за такъв случай, тя настанява пациента в най-близката болница с нужните възможности, стига състоянието му да позволява превоз (Сиела Норма). Документите вървят с него, обобщени в епикриза, тоест писмено резюме на прегледите и лечението. Превоз с неоправдано висок риск за живота не се допуска.

Обикновено всяка медицинска дейност започва след информирано съгласие, а за операциите и другите рискови процедури то е писмено (Сиела Норма). Без писмено съгласие лекарите могат да действат само когато животът е пряко застрашен, човекът не може да изрази воля, а родител или настойник не може да бъде открит навреме.

Отказът също е право. Пациентът може да откаже лечение по всяко време, а отказът се записва в документацията с неговия подпис (Сиела Норма). Когато животът е в опасност, ръководителят на болницата може да реши да се проведе спасяващо лечение.

Колко бързо трябва да дойде линейката

Всеки, който е на мястото на инцидент, е длъжен да съобщи на единния европейски номер 112 (Сиела Норма). Случаят получава цветен код според опасността, а от кода зависи срокът за пристигане (Център за защита правата в здравеопазването).

Сроковете са ориентир, а не обещание за всеки отделен случай. Стандартът допуска закъснения, но от 1 януари 2019 г. в не повече от 10% от повикванията (Център за защита правата в здравеопазването). Казано просто, от 100 повиквания с даден код екипът може да не спази срока най-много в 10.

Европейската харта и нашият закон

Европейската харта за правата на пациентите е създадена през 2002 г. от Европейската мрежа за активно гражданство заедно с организации от 15 страни от ЕС (Active Citizenship Network). Тя изброява 14 права и се опира на чл. 35 от Хартата на основните права на ЕС. Хартата не е закон и има сила само когато всички в здравеопазването я прилагат.

На хартия българският закон покрива повечето права от Хартата (Сиела Норма, Active Citizenship Network). Правото на обезщетение обаче няма отделна точка в списъка на чл. 86, а изрични срокове са записани за линейката, не за чакането след пристигане в болницата (Център за защита правата в здравеопазването). Ако спешна нужда ни застигне в друга страна от ЕС, добре е да имаме европейската здравноосигурителна карта.

Много болнични легла, а помощта не винаги идва навреме

България има най-много болнични легла в ЕС, 870 на 100 000 души през 2024 г. (Евростат). Средното за Съюза е 507, така че у нас леглата са с около 72% повече, по наше изчисление по данни на Евростат.

Леглата обаче не показват колко бързо човек получава помощ. През 2024 г. 3,8% от хората над 16 години в ЕС са останали без нужен преглед или лечение, а най-честата причина е чакането (Евростат). При хората над 65 години делът на пропуснатата помощ заради цена, разстояние или чакане е 3,3%, срещу 1,9% при тези между 16 и 44 години.

Разликата е около 74% в ущърб на по-възрастните, по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Затова правото на зачитане на времето на пациента е особено важно за хората над 50 (Active Citizenship Network). Още числа за тази възраст у нас има в материала Хората над 50 в България.

Къде да подадем жалба при нарушени права

Пациентът или негов представител може да подаде жалба или сигнал до регионалната здравна инспекция (РЗИ) (Сиела Норма). Поводът може да е нарушено право по Закона за здравето или спор за медицинското обслужване.

Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ проверява работата на болниците и качеството на медицинската помощ (Изпълнителна агенция „Медицински надзор“). На сайта ѝ има отделен раздел за сигнали и жалби.

Преди жалбата е добре да съберем документите. Имаме право на достъп до медицинската документация, а при преместване епикризата върви с пациента (Сиела Норма). Полезно е да запишем часа на обаждането на 112 и часа на пристигане на екипа, защото сроковете в стандарта се мерят в минути (Център за защита правата в здравеопазването).

Това е обща информация, а не медицинска или правна консултация. За конкретен случай най-сигурната проверка е в РЗИ или в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (Сиела Норма, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“).