Горещниците: огънят, забраните и Огнена Марина в най-горещите дни на лятото

Горещниците са три последователни дни в средата на юли, които народният календар смята за най-горещите в годината. Според Българското национално радио празникът има езически корени и е свързан с почитта към огъня. Третият ден съвпада с деня на Света Марина, наричана Огнена, и затова обичаите му са най-богати.

Кога са Горещниците

В съобщение на БТА от 2026 г. Националният институт по метеорология и хидрология уточнява, че до реформата от 1916 г. горещниците са били от 15 до 17 юли по юлианския календар. По днешния календар те се падат от 28 до 30 юли, защото реформата измества датите с 13 дни. Според същата публикация етнолозите смятат, че празникът първоначално вероятно е бил свързан с реалния пик на летните горещини, а не с фиксирана дата. Затова в някои райони възрастните хора и до днес казват, че „истинските горещници“ са в края на юли.

В публикациите се срещат две групи дати: 15–17 юли, както празникът често се отбелязва в календарите, и 28–30 юли по днешния календар. БНР пише, че обичаят е най-разпространен в Северна и Западна България, а в Родопите и Странджа 17 юли се отбелязва с особено внимание заради Света Марина.

Какво не се прави

Част от забраните целят защита от огън и градушка. Според БНР от 2015 г. в тези дни не се работи в нивите – без жътва, коситба и копане, – не се върши и домакинска работа. Не се пече хляб – за предпазване от огнени стихии и градушки. Вечерта на 15 юли огнището се загася, а през втория ден има пълна забрана да се пали огън.

В деня на Света Марина жените не шият, не бродират и не пипат конци и въжета, за да избегнат змиите, пише БНР. БНТ добавя, че според вярването всичко, направено в тези дни, ще изгори, и затова жените не се хващат с ръкоделие.

Предсказания за времето

Народът гледал на трите дни като на календар на зимата. Според БНР на 15 юли, ако се чуе гръм час преди пладне, зимата ще дойде рано, а ако е час след пладне, ще дойде късно. На 16 юли пастирите хвърляли сопите си в кошарата: ако овцете легнат върху тях, зимата щяла да е сурова, а ако не – мека. Според Радио България времето на 15–17 юли предсказва времето през януари, февруари и март – топлите слънчеви дни предвещават мека зима, а студеното юлско време – студове и бури.

Живият огън на Света Марина

На третия ден, 17 юли, в селата палели нов, „жив“, „млад“ огън. Според БНР двама мъже – близнаци или роднини със същото име – търкали сухи пръчки на селския площад. Селяните прескачали огъня за здраве, а добитъкът се прекарвал покрай него за плодородие. Всеки дом взимал огън от него, за да запали огнището си, и го поддържал до 15 юли на следващата година.

БНТ описва Света Марина като мъченица от Антиохия Писидийска, наричана в народа Огнена Марина и свързвана с небесния огън, както и с покровителство над жътвата, нивите и сеитбата. На 17 юли имен ден празнуват Марин, Марина и Маринела.

Водата и майсторите на огъня

БНТ пише, че според поверието в тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода, а който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през годината. БНР от 2015 г. цитира за същото поверие етнографа Димитър Маринов, който пише за топла вода, „извираща от самата земя“. Това е народно поверие, а не медицинско твърдение.

На Света Марина празнували още ковачите, пекарите, калайджиите, грънчарите и всички, които работят с огън. Рано сутринта съпругите им замесвали хляб, намазвали го с мед и го раздавали на съседите, за да спори работата на мъжете им.