Никулден, 6 декември: шаранът, рибникът и светецът, който пази морето

Никулден, 6 декември, е денят на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. В българския народен календар той е пазител на рибарите и моряците, а на трапезата почти винаги има риба, най-често шаран. В народните представи за него църковният образ се преплита с черти на по-стари, предхристиянски вярвания за водата и бурите.

Светецът на морето и на семейството

Според публикация на БНР от 2016 г. народът вижда в Свети Никола покровител на рибарите и моряците, на дома и семейството, на децата, търговците и затворниците. Народнохристиянската митология му отрежда още една роля: заповедник на морските ветрове и хали. Когато Господ разделял земята и небето, на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и всичко, което живее във водата. Много народни легенди разказват как светецът спасява хора насред морета и океани.

БНТ добавя, че образът на светеца съчетава християнския светец с езическия бог на моретата Посейдон. Моряците традиционно оставали на сушата на празника, защото смятали, че светецът предизвиква бури, когато е ядосан. През 1992 г., след 44-годишно прекъсване, Асоциацията на търговските банки и БНБ възстановяват традицията Никулден да се отбелязва и като празник на банките и банкерите, а Бургас е избрал светеца за свой небесен покровител. Според същата публикация свети Николай, архиепископ на Мира в Ликия, е починал на 6 декември 342 г., а мощите му почиват в италианския град Бари.

Защо шаран

Шаранът е слуга на светеца и затова присъства в приказките и на трапезата. БНТ записва две предания. В първото по време на силна буря светецът спасява с молитви моряците на кораба, с който пътува към Божи гроб. Във второто той запушва дупка в кораба с шаран и съживява моряк, загинал при падане от най-високата мачта.

БНР припомня и запис на етнографа Димитър Маринов за мъж и жена, тръгнали към Света гора: мъжът решил да не изпълни обета си, гемията се разбила, а свети Никола спасил само жената.

Ритуалното ядене

Според БНР на този ден се приготвят обредни хлябове и рибник – шаран, увит в тесто с квас и украсен. В някои краища се правели два обредни хляба, а шаранът се пълнел с булгур или ориз. Храната се носела в църквата, за да бъде прекадена от свещеника, а общата служба или общият курбан се наричали „рибена църква“. И днес, пише БНТ, много православни приготвят рибни ястия и ги носят за освещаване.

Освен рибника на трапезата се слагат варена царевица, жито, постни сарми, чушки и боб.

Люспи, кости и други поверия

БНР записва няколко вярвания около шарана:

• люспите се събират, за да не ги настъпи никой, защото се смятат за свещени, а небрежността към тях носела беля; ако няма шаран, трябва да се купи люспеста риба;
• костите на шарана се горят, заравят или пускат в река, за да се умножат плодородието и благополучието;
• костта от темето, която има формата на кръст, пазела от уроки и се пришивала на детските шапки.

Това са народни вярвания, а не гаранции. В същия ден се гадаело и за времето през следващата година. Според БНР Свети Никола носи първия сняг, като разтърсва бялата си брада, а поговорката гласи „Днес му е денят, утре му е снегът“.

Кой има имен ден

На Никулден имен ден празнуват Никола, Николай, Николина и сродните имена, а според БНТ над 200 000 души празнуват в този ден, като около две трети от тях са мъже. БНР добавя, че за свой закрилник го почитат още ловджиите, банкерите, бъчварите и пивоварите.