Симеоновден: светецът на стълба, църковната година и обичаите

На 1 септември Църквата почита преподобни Симеон Стълпник и майка му Марта. Същият ден започва църковната нова година. Селяните го знаят и като Симеон орач: ден, в който се слага началото на есенната оран и сеитба.

Светецът, който живее на стълб

Житието на светеца е публикувано на Pravoslavieto.com. Според него Симеон живее от 357 до 460 г., цели 103 години. Първото житие сочи за родно място граничната област между Сирия и Киликия в Мала Азия, а второто – село Сисан в Кападокия. Родителите му са християните Сусотион и Марта.

Като момче Симеон пасе чужди стада. На 13 години усеща, че Бог го вика към подвижнически живот, а на 18 влиза в манастир. Постил толкова строго, че понякога не ял по цяла седмица. Отначало се приковал с верига към голям камък, но антиохийският епископ Мелетий го посъветвал да се владее с воля и разум, и той свалил веригата.

После започва да се качва на стълбове: първо по-ниски, после все по-високи. Последният бил висок 40 лакти (лакътът е стара мярка, около половин метър) и бил ограден с каменна стена. Оттам идва името Стълпник. Колко време е прекарал на стълбовете, житията не са единодушни: първото говори за няколко десетки години, второто за 80.

При него идвали хора отдалеч и отблизо, богати и бедни, християни и езичници. Посетил го антиохийският патриарх Домн, а персийска царица получила от него благословен елей. Император Маркиан го посещавал тайно. Майка му Марта също се почита на 1 септември.

Защо църковната година започва на 1 септември

В Църковния календар на Българската патриаршия денят е записан като „Начало на Индикта – Църковната нова година“. Така стои и в календара за септември 2026 г., където до него са вписани свети Симеон Стълпник и света Марта.

Индиктът е римски данъчен цикъл. Уикипедия го описва като преоценка на данъците на всеки 15 години. Император Константин въвежда 15-годишния цикъл като начин за датиране през 312 г. В Източната Римска империя годината по индикт първоначално започва на 23 септември, а около 462 г. началото ѝ се премества на 1 септември, където остава за цяла Византия. През 537 г. Юстиниан постановява всички дати да включват индикта.

Църковното предание обяснява празника по друг начин. Според текста на Pravoslavieto.com, взет от „Православен месецослов“ на издателство „Тавор“, празникът е установен от отците на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Свързва се с евангелския разказ за Христос в назаретската синагога (Лука 4:16–18). Там Той чете думите на Исая за „благоприятната Господня година“. В храмовете се извършва водосвет и се четат молитви, които напомнят за спазването на Божиите заповеди.

Симеон орач: нова година на нивата

В народния календар денят има други имена: Симеон орач, Симеон сърп, Симеон брульо и Летен полазник. Смята се за начало на земеделската година. Започват есенната оран, сеитбата, бруленето и събирането на орехи. National Geographic България отбелязва, че българският народен календар е селскостопански: сезоните се мерят по полската работа, а не по астрономическите дати, макар двете да съвпадат в общи линии.

Редът на деня е описан в предаването на БНР „Хоризонт“ и в статията на National Geographic. По-долу е общата картина. Само петелът е свързан в източниците с конкретен край, Северозападна България.

• Навечерието. Семената за посев се носят в църквата, за да бъдат осветени. В зърното слагат босилек, червен конец, плодове, орехи и пепел от Бъдни вечер.
• Сутринта. Стопанките месят питки от пшенично брашно. С една се храни добитъкът, а за воловете се правят малки кравайчета, които закачат на рогата им.
• Тръгването. Каруцата и воловете се украсяват с цветя. Стопанката обикаля три пъти около тях и ги поръсва с пепел. В Северозападна България колят петел за „курбан на свети Симеон“.
• На нивата. Жената изпраща мъжа си с торба, в която има варена кокошка, погача и баница. След първата изорана бразда обредната пита се разчупва на четири. Първото парче се хвърля на изток, към изгряващото слънце, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата за „невидимия пазител“ ѝ, а четвъртото изяжда стопанинът. Костите от кокошката също се заравят в първата бразда.

Какво не бива и какво предвещава денят

Най-известната забрана е една: на Симеоновден не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекетът от дома. Според БНР „Хоризонт“ още: не се пали огън, докато стопанинът не се върне от полето, за да се пазят нивите от пожар. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни класове. Не се работи с вълна, за да не нападат вълците стадата.

Поверията гледат към първия срещнат. С това е свързано и името Летен полазник: следи се кой първи влиза в къщата, и ако е богат или добър човек, реколтата ще е добра (БНР Варна). National Geographic добавя, че ако по пътя към нивата стопанинът срещне бременна невеста или жена с дете на ръце, класовете ще са пълни.

Има и поверие за времето: когато на Симеоновден е топло и слънчево, идващият януари също ще е топъл. Така гласи поверието, записано от National Geographic България.

Кой има имен ден

На Симеоновден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта. Така ги изброява БНР. Марта е в списъка, защото в същия ден Църквата почита и майката на светеца.

Къде да проверите

Датите на църковните празници за всяка година са в календара на Българската патриаршия. Житието на светеца и текстът за индикта са на Pravoslavieto.com.