клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Животът

Сирни заговезни: Прошка, хамкане, оратник и кукери

Сирни заговезни, или Прошка, са последната неделя преди Великия пост: молбата за прошка, хамкането, огньовете, кукерите и как се изчислява датата.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: 4 мин. четене
Кукер в маска и кожена премяна
Снимка: Kirogamera · CC BY-SA 4.0, източник

Сирни заговезни, наричани още Прошка, са последната неделя преди Великия пост. Тогава хората си искат прошка, вечерят още с мляко и яйца и палят огньове, а на другия ден започва постът. Датата се мести всяка година, защото зависи от Великден.

Кога е и как се смята датата

Според Уикипедия празникът е в седмата неделя преди Великден. Православният Великден е на 12 април 2026 г. и на 2 май 2027 г. (Уикипедия: Великден). Затова Сирни заговезни са на 22 февруари 2026 г. и на 14 март 2027 г.

Първата дата потвърждава църковният календар на Българската патриаршия. За 22 февруари 2026 г. там пише „Неделя Сиропустна (Сирни заговезни)“, отбелязано е, че на вечернята се извършва взаимно опрощение, и е записано началото на Великия пост. Следващата събота, 28 февруари, е Тодорова събота, а за 2027 г. Тодоровден е на 20 март.

Празникът има много имена. БНР изброява Прошка, Сирница, Сирни поклади, Ората, Пустове, Сирна запрошка, Прошчани поклади и Запоклади. Радио Шумен добавя името Заговялка.

В църквата

Месото отпада още на Месни заговезни, седмица по-рано, но на този ден се ядат млечни продукти и яйца. На литургията се чете Евангелието от Матей (6:14–15) за прошката: ако простите на хората, и Небесният Отец ще прости на вас. На вечернята свещениците се обличат в тъмни одежди и се пеят великопостни тропари. След отпуста идва чинът на прошката. Кръстът и иконите на Спасителя и Богородица се изнасят и се полагат на аналой, настоятелят ги целува и моли за прошка, а всички свещенослужители и миряни се покланят и взаимно си прощават. Според Pravoslavieto.com вярващите си прощават, за да влязат в поста с чисто сърце.

Прошката у дома

БНР описва стария ред. По-младите отиват при по-възрастните: младите семейства при родителите си, младоженците при кумовете. Целуват ръка и казват „Прощавай!“, а отговорът е в духа на „Господ да прощава!“. Човек трябва да поиска прошка от по-висшите в общността и да я получи, и чак тогава сяда на празничната трапеза.

Вечерята приготвят жените. В миналото на масата са слагали риба, рибник, масло, яйца, баници и млинове, всичко с мляко, яйца и масло, които през поста се забраняват. Домакините раздавали храна и на бедните, които нямали с какво да заговеят. Днес пазенето на 49-дневния пост е личен избор.

Хамкане

Най-веселата част е след вечерята. На червен конец се окачват обелено варено яйце, въглен и сирене. От края на XIX в., първо в градовете, се добавя и парче бяла халва (Уикипедия). Най-възрастният мъж в къщата върти конеца, а децата се мъчат да хванат хапката с уста, без ръце.

Въгленът пазят за лек и срещу уроки. От яйцето ядат белтъка, а жълтъкът се пази за цяр. Конецът после се пали и гаси на няколко пъти, докато се наричат житото, добитъкът, пчелите или някой млад човек. Ако гори бързо, се вярва в добра реколта, а за мома или момък, в скорошна женитба. В Ловешко конецът не се пали.

Огньове и оратник

Огньовете се палят от слама извън селото, на височина. Момците ги прескачат, момичетата играят хоро, а мъжете стрелят с пушки, за да има повече агънца и пчели. Според Уикипедия кракът, минал през огъня, е защитен от змийско ухапване, а празникът бележи края на сезона на сватбите.

„Оратник“ се казва и на огъня, и на горящия уред, който се върти. В Самоковско това е разцепено дърво, натъпкано със слама, а според Радио Шумен в Стража (Търговищко) оратникът е дървен прът с отвор, в който се слагат слама или царевичак. Върти се запален в кръг и има състезание кой ще го върти по-добре. Местните названия са много: олелия, урбалки, оруглица, курници и други.

В Родопите и в Източна България е познато чилкането: младежите стрелят със запалени перници, като всяка стрела се нарича на здраве за някого. И БНР, и Уикипедия отбелязват предпазните мерки: съдове с вода и покриви, покрити с мокри черги.

Кукерите

Времето около Сирни заговезни е и време на кукерски игри. Според БНР в понеделника след Сирница на много места се правели маскаради, а шумът от хлопките и звънците трябвало да прогони злото. Кукерите на Сирни заговезни от с. Бозвелийско (община Провадия) са вписани през 2016 г. в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство (БАН). В същия списък е и варенето на бяла халва за Сирни заговезни от Борово, вписано през 2024 г.

Радио Шумен съобщава за програмата през 2017 г.: кукери в Пробуда, огън и хамкане в Стража, огън на централния площад в Смядово и 42-рия национален фестивал на кукерите и маските в Айдемир.

Източници и справки

  1. Сирни заговезни — Уикипедия
  2. Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост — Pravoslavieto.com
  3. Църковен календар, февруари 2026 — Българска патриаршия
  4. Сирни заговезни, оратник и обичаите около тях — БНР
  5. Днес е Сирни заговезни — БНР, Радио Шумен
  6. Елементи, вписани в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство — Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН
  7. Великден — Уикипедия
  8. Тодоровден — Уикипедия

Свързани материали

Източниците на фактите са изброени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.