Нова година по български: сурвакане, дряновите клонки и маскираните сурвакари

Първият ден на годината е най-вече ден на пожелания. Българският речник пази думи като сурвакане, сурвакница и сурвакар, останали от стар новогодишен обичай. В Пернишко той живее и днес като маскарадно честване, което ЮНЕСКО е вписала в списъка на нематериалното културно наследство.

Какво е сурвакане

В Речника на българския език на Института за български език при БАН сурвакането е леко удряне със сурвакница, придружено с изричане на новогодишно пожелание. Самата сурвакница е дрянова пръчка, обикновено украсена, а друго име за нея е сурвачка. Сурвакар е момче, което на Нова година ходи да сурвака.

В речника е записана и традиционната формула: „Сурва, сурва година! Весела година!“. Според същия речник изразът „сурва година“ означава здрава, весела година.

Първият ден на годината

Етнолог от Регионалния исторически музей в Кюстендил обяснява пред БТА, че в зимната обредност водеща е идеята за новото начало и магията на прехода. Според нея българинът вярва в магически момент на първия ден от новата година и на първата среща.

Това е вярване, а не гаранция за нещо, но то помага да разберем защо първата дума и първият жест в годината са имали такова значение в традицията.

В църковния календар на Българската патриаршия 1 януари е отбелязан като Нова година, Обрезание Господне и ден на св. Василий Велики. Речникът на Института за български език определя Васильовден (Василовден) като християнски празник, денят на св. Васил, първи януари. Така светската Нова година и църковният празник са в един и същ ден.

Сурова в Пернишко

Най-подробното описание идва от списъците на ЮНЕСКО. Празникът „Сурова“ в Пернишко е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството през 2015 г. Според ЮНЕСКО той се провежда всяка година на 13 и 14 януари и отбелязва Нова година по стария календар. През първата нощ групите палят огньове в центъра на селото и се закачат с публиката.

В основата му е маскарадният ритуал по селата. Групите на сурвакарите се състоят от мъже, жени и деца, които слагат специално приготвени маски и костюми. Някои участници са водач, младоженци, свещеник и мечка. Ритуално „женят“ млади двойки, а мечката „напада“ хората. Домакините ги посрещат с ритуално угощение и подаръци, а сурвакарите раздават подаръците и често даряват събраните пари на сираци и бедни хора.

ЮНЕСКО отбелязва и как се предава обичаят. Цели семейства събират материали за маските през цялата година, а възрастните учат децата как да ги правят. Страницата на ЮНЕСКО посочва и издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурова“ в Перник от 16 до 25 януари 2026 г.

Сурвакари и кукери: две различни игри

Двете думи не означават едно и също. Речникът определя кукерите като маскирани младежи, които по стар народен обичай през сирната седмица обикалят улиците и представят обредни забавни сцени. Значи кукерите са свързани със Сирни заговезни, а сурвакарите са около Нова година.

Как да пренесем обичая у дома

Не е нужно да правим костюм. Достатъчно са една клонка, украсена по вкус, и няколко думи, които децата да научат. Ако вкъщи има баба или дядо от село, може да ги помолим да разкажат как са сурвакали и какви пожелания са казвали. Така обичаят се предава по пътя, който описва и ЮНЕСКО: от по-възрастните към по-младите. Най-добре е да питаме хората от собствения си край какво се е правело при тях.