Тайната на копривщенското кене: шитата дантела с конски косъм

В България се правят два основни вида ръчна дантела. Калоферската се плете със совалки върху цилиндър, по предварително нарисуван модел. Другата е шитата дантела, „кенето“: тя се прави само с игла за шиене и конец, без модел, възел по възел. Сред всички местни разновидности на кенето копривщенското е особено: в него е вплетен конски косъм. Майсторките казват, че тайната му и до днес не е разкрита напълно.

Какво е кене

Кенето е тясна дантела, обикновено между 2 и 5 см, която се шие с игла и конец върху ръба на плат или върху основа. С него българките са украсявали краищата на забрадките, ръкавите и пазвите на празничните ризи, месалите за хляб и покривките (Уикипедия). Шие се с единичен и двоен възел.

Майсторката Ани Йовева обяснява в разговор с Радио България защо кенето е по-трудно, отколкото изглежда. Възелът не се разплита: ако сбъркате, режете до грешката и продължавате оттам. Работи се с памучни или копринени конци, най-често бели или екрю, и колкото по-тънък е конецът, толкова по-фина е дантелата.

По дантелата се познава краят

Шитата дантела не е еднаква из цялата страна. Според Ани Йовева:

• Кюстендил има два типа кене: единият е въздушен и ефирен, другият е ситен и плътен, с орнамента „хорцето“, който изобразява хора, хванати за ръце.
• Самоковско добавя допълнително оплитане между нишките, на принципа на тъкането. Там кенето се шие и с вълнени конци, предимно по престилките, в зелено или оранжево, според цвета на полата.
• Родопите правят плътна дантела с вълнен конец.
• Копривщица е мястото на „единствената по рода си“ шита дантела с вплетен конски косъм.

Тайната на копривщенското кене

Конският косъм в копривщенското кене не се вижда: той е изцяло оплетен с копринени конци, но дава на дантелата здравина и твърдост. Йовева нарича тези дантели „ненадминати“.

Защо майсторлъкът е почти изгубен? Според нея копривщенките са работили на етапи: една жена прави първата част, друга втората, трета довършва. Така никой не е познавал целия процес до съвършенство, а днес не са останали майсторки, които да са го наследили. Йорданка Николова от сдружението „СедянкаТа“ разказва пред БТА същото с други думи: по-обикновената основа са я правели едни жени, а украсите по-големите майсторки. Кенето се е шиело върху пазвите и ръкавите на празничните ризи, не на всекидневните, защото е било трудоемко и скъпо.

Дантелата е живяла по-дълго от дрехата. Когато тъканта се скъса, кенето се е сваляло и пришивало върху новата риза. Така един ръб дантела е можел да мине през няколко поколения.

Къде да видите кене днес

Най-сигурният повод е Националният събор на българското народно творчество в Копривщица. Той се провежда от 1965 г., а през 2016 г. е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. На изданието през 2022 г. в музейните къщи „Лютова къща“, „Тодор Каблешков“ и „Любен Каравелов“ и в Старата тепавица имаше демонстрации на совалкова дантела, копривщенско кене и фриволите (БТА).

Извън събора възрожденските къщи-музеи в Копривщица показват бита, в който кенето е било част от празничното облекло и чеиза. Групи на майсторки като „СедянкаТа“ от София пък показват шитата дантела на демонстрации и изложби.

Ако искате да опитате

Не са нужни скъпи материали: тънък памучен конец (за начало бял или екрю), игла с подходящо ухо, малка остра ножица и парче плат, по чийто ръб да шиете. Започнете с прав ръб от еднакви единични възли и чак тогава минете към зъбчета и цветчета. Конският косъм оставете за след години: дори майсторките днес не знаят всички тайни на копривщенското кене.

Повече за традициите, които пазим в читалищата и клубовете, има в материала ни за читалищата.