6 ноември 2026 г.
клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Как да

Цифрови умения след 50 – колко българи се справят онлайн и къде се учи безплатно

Цифрови умения след 50 по данни на НСИ и ЕС: колко хора у нас се справят в интернет и къде в читалищата има безплатни курсове за начинаещи.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: 6 мин. четене
Жена в тъмно раирано сако, гледана отзад, държи смартфон до голям прозорец със зеленина
Снимка: Nenad Stojkovic / Wikimedia Commons · CC BY 2.0, източник

С всяко десетилетие след 50 цифровите умения у нас намаляват. През 2025 г. поне основни цифрови умения имат 29,2% от българите на 55–64 години и едва 9,5% от тези на 65–74 години (Национален статистически институт). При хората на 25–34 години делът е 56,6%.

Това не означава, че след 60 човек не може да се научи. Повечето просто не са имали кой да им покаже. През 2026 г. безплатни занимания за начинаещи има в читалищата в цялата страна (БТА, А1 България).

Цифрови умения след 50 по възраст

Основните цифрови умения не се изчерпват с това да имате смартфон. Става дума за това, дали човек се оправя сам в интернет. НСИ измерва дела на хората с основни и по-високи умения, като ги разделя по възраст (Национален статистически институт).

Възраст Поне основни цифрови умения, 2025 г.
16–24 години 52,8%
25–34 години 56,6%
35–44 години 50,3%
45–54 години 41,7%
55–64 години 29,2%
65–74 години 9,5%
Всички 16–74 години 38,3%
Източник: НСИ, лица с основни и над основните цифрови умения, 2025 г. (Национален статистически институт)

Най-рязко делът пада около пенсионната възраст. По наше изчисление по данни на НСИ от групата 45–54 г. до групата 55–64 г. той намалява с 12,5 процентни пункта (Национален статистически институт). Следващата група, 65–74 г., има над три пъти по-малък дял от предходната.

Средната стойност от 38,3% за цялата страна скрива тази разлика (Национален статистически институт). Нагоре я дърпат младите и хората в активна възраст.

Как сме спрямо връстниците си в Европейския съюз

Средно 38,26% от българите на 16–74 години имат поне основни цифрови умения, а средното за ЕС е 60,40% (Европейска комисия, Платформа за цифрови умения и работни места). По наше изчисление разликата е около 22 процентни пункта. От 2023 г. насам делът у нас расте средно с 3,8% годишно.

Разликата е по-голяма при по-възрастните. През 2023 г. поне основни умения в ЕС са имали 25% от жените и 34% от мъжете на 65–74 години (Евростат). У нас през 2025 г. делът за същата възраст е 9,5% (Национален статистически институт). По наше изчисление европейските стойности са между два и половина и три и половина пъти по-високи, макар да са с две години по-стари.

Сравнението има граници. Данните за ЕС по възраст са от 2023 г. и са разделени по пол, а българските са общи и за 2025 г. (Национален статистически институт, Евростат). Изводът обаче е ясен. Хората у нас на 65–74 години изостават от връстниците си в Европа много повече, отколкото изостава страната като цяло.

Изоставането засяга и младите. На 16–24 години поне основни умения имат 52,8% (Национален статистически институт). Затова не бива да се разчита, че в семейството винаги ще има кой да помогне.

Хората над 75 години и интернет

От 2025 г. НСИ включва в изследването и хората на 75–89 години (Национален статистически институт). От тях 59,7% никога не са ползвали интернет, а 24,9% го ползват поне веднъж седмично.

Мобилният телефон е основният им път към мрежата. През смартфон или мобилен телефон в интернет влизат 23,9%, а през лаптоп – 3,3% (Национален статистически институт). Най-често те водят разговори и видеоразговори (19,8%) и четат новини (16,6%). Информация за здравето търсят 12,1% от тях.

Онлайн услугите за пари и документи почти не се ползват. Банкират по интернет 0,7% от хората на 75–89 години, а с институции онлайн общуват 3,4% (Национален статистически институт). Нашият извод е, че обучението за тази възраст трябва да започва от телефона, който хората вече държат в ръката си. Компютърът може да почака.

Защо мнозина не ползват интернет

Сред хората на 75–89 години 52,6% казват, че интернет не им е нужен (Национален статистически институт). Още 22,8% го намират за твърде сложен. Физически или психически затруднения посочват 5,8%, а високата цена на връзката и устройството – 4,0%.

Само 1,3% посочват страх от измами и тормоз в мрежата (Национален статистически институт). Затова опасността идва по-скоро от незнанието, отколкото от страха. Човек, който рядко е онлайн, по-трудно разпознава фалшиво съобщение или подозрителна връзка.

Тук помагат добрите курсове. В програмата на читалищата има теми за сигурността в интернет, разпознаването на фалшиви новини и безопасното пазаруване (А1 България).

Къде се учи безплатно в читалищата

Министерството на труда и социалната политика създаде цифрови клубове в 1296 читалища по Плана за възстановяване и устойчивост (БТА). В клубовете помагат местни наставници като учители, служители в читалището и уважавани съграждани. Обученията по основни и средни цифрови умения се плащат по плана.

Кампанията „Дигитален будител“ се проведе от 20 май до 31 юли 2026 г. и беше насочена към хора в трудоспособна възраст без компютър или интернет у дома (БТА). Ако още работите, може да кандидатствате за електронен ваучер за обучение. Това става през сайта на Агенцията по заетостта. Средствата по плана за цифрови умения са около 319 млн. евро, а целта е да бъдат обучени около 500 000 души (Европейска комисия, Платформа за цифрови умения и работни места).

Има обучения и за хората, които вече са пенсионери. Програмата „Интернет за всички“ на мобилен оператор и Съюза на народните читалища набира участници в читалищата до края на 2026 г. (А1 България). Занятията са в малки групи с обучени библиотекари. Накрая всеки получава учебни материали и сертификат.

Темите са подбрани за ежедневието. Включват свързване към Wi-Fi, съобщения във Viber и WhatsApp, карти и навигация, търсене на информация и безопасно пазаруване (А1 България). Най-лесно е да попитате в най-близкото читалище или библиотека дали има група за начинаещи.

Първите онлайн услуги, с които да започнете

Срещу институциите онлайн общуват само 3,4% от хората на 75–89 години (Национален статистически институт). Точно тук обаче са най-полезните услуги за хората над 50. Добре е да започнете с една-две и да ги усвоите, преди да продължите с други.

Първата стъпка е електронната идентификация. Как работят ПИК, КЕП и УКД, обясняваме в Електронна идентификация: ПИК, КЕП и УКД. След това може да проверите стажа и дохода си в ПИК на НОИ. Ако искате да видите и рецептите си, вижте електронните услуги на НОИ и е-рецептата стъпка по стъпка.

Близък човек може да Ви помогне при първото влизане. Паролите и кодовете от SMS обаче не давайте никому, включително на него.

Въпроси и отговори

Безплатни ли са курсовете в цифровите клубове? Да. Обученията в читалищата по Плана за възстановяване и устойчивост се плащат с пари от плана (БТА). За подробности за дадена група питайте в читалището.

Може ли да уча само със смартфон, без компютър? Може. Хората над 75 години, които ползват интернет, влизат в него главно от телефона (Национален статистически институт). Курсовете в читалищата обхващат настройките на телефона, приложенията за съобщения и картите (А1 България).

Колко българи имат основни цифрови умения? През 2025 г. поне основни цифрови умения имат 38,3% от хората на 16–74 години (Национален статистически институт). Средното за ЕС е 60,40% (Европейска комисия, Платформа за цифрови умения и работни места).

Използвани източници

  1. Лица, притежаващи основни и над основните цифрови умения — Национален статистически институт
  2. Използване на ИКТ от лицата на възраст между 75 и 89 години — Национален статистически институт
  3. Digital skills in 2023: impact of education and age — Евростат
  4. Bulgaria: a snapshot of digital skills — Европейска комисия, Платформа за цифрови умения и работни места
  5. МТСП инициира кампанията „Дигитален будител“ — БТА
  6. Интернет за всички — А1 България

Вижте и това

Числата и твърденията в текста идват от източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.