Пловдив – Европейска столица на културата 2019: как се печели титлата и какво остава

През 2019 г. Пловдив стана първият български град с титлата „Европейска столица на културата“ и я носеше заедно с италианския град Матера. Годината отмина, но фондацията зад проекта и част от програмата му продължават да работят. Ето как се стига до такова отличие и какво остава от него.

От идея на министър до европейска традиция

Основите на инициативата са поставени през 1985 г. от тогавашната гръцка министърка на културата Мелина Меркури, а първият град с титла е Атина през същата година. До 1999 г. програмата носи друго име, а сега е известна като „Европейска столица на културата“. Европейската комисия описва целта така: да поставя културата в сърцето на европейските градове. Според нея титлата помага за обновяване на градовете, повишава международната им известност и увеличава туризма. През 2026 г. титлата носят две места: Оулу във Финландия и Тренчин в Словакия.

Как един град получава титлата

Държавата домакин обявява конкурс обикновено шест години преди годината на титлата, често чрез министерството на културата. Независим панел от експерти разглежда кандидатурите, съставя кратък списък и препоръчва по един град на държава. После избраният град е официално определен. Формално изборът става четири години преди годината на титлата, за да остане време за подготовка, а Европейската комисия следи да се спазват общите правила.

Пловдив печели националния конкурс пред София, Варна и Велико Търново. Международно жури от 13 души взема решението на 5 септември 2014 г., а на 19 май 2015 г. Съветът на министрите на Европейския съюз го одобрява официално. Идеята се заражда още през 2010 г. сред група артисти и експерти, а през 2011 г. е учредена общинската фондация „Пловдив 2019“.

„Заедно“: девиз и четири платформи

Кандидатурата на Пловдив е изградена около думата „Заедно“. Оценена е като пример за съчетание на историческо наследство и съвременни предизвикателства, с амбицията да обедини хора от различни поколения, етноси и религии. Програмата се разделя на четири платформи:

• Fuse – среща на етнически и възрастови групи и преодоляване на изолацията на отделни територии;
• Transform – ново отношение към забравени и изоставени градски пространства;
• Revive – опазване на наследството в съвременен контекст, без клишето „туристическа атракция“;
• Relax – устойчив начин на живот, бавен ритъм, бавна храна и идеята за „намаляване на растежа“ (degrowth).

През 2019 г. са събрани над 320 проекта, избрани чрез отворени покани. Част от събитията са и в Южния централен район на България.

Градът на трите хълма

Титлата попада на място с дълга история. Сайтът на общината пише, че Пловдив е един от най-старите градове в Европа; траките първи създават укрепено селище на Трихълмието, а името Тримонциум се превежда като „градът на трите хълма“. Сред най-внушителните паметници общината посочва Римския стадион, Античния театър и Одеона. Логото на проекта, представено година преди титлата, е символ от седем линии в дъга, който според фондацията събира хълмовете, арките, Античния театър, Римския стадион и калдъръмените улици.

След 2019 г.

Фондацията не прекрати дейността си с края на годината. На сайта ѝ има календар на проектите по програма „Наследство“ за 2020–2021, 2021–2022 и 2023 г., а на 18 февруари 2026 г. тя обяви, че ще инвестира 1 150 000 евро в големите събития на града. Така проектът продължава и след годината на титлата.