Олимпийските игри: от Атина 1896 г. до олимпийския огън и Българския олимпийски комитет

Идеята, че важното в спорта е участието, а не победата, е свързана с един от най-известните цитати в историята на олимпизма. Но откъде идва той и как са изглеждали игрите в началото? Накратко: съвременните олимпийски игри са на малко повече от век, а някои от първите им издания са продължавали месеци.

Как се ражда Международният олимпийски комитет

Според архива на БНР Международният олимпийски комитет (МОК) е създаден на 23 юни 1894 г. в Сорбоната в Париж по време на Първия олимпийски конгрес. Събитието е дело на френския педагог и историк барон Пиер дьо Кубертен. Участниците от над 30 страни решават да възстановят античните игри, провеждани на всеки четири години. От 1915 г. седалището на МОК е в Лозана. През 1948 г., на 41-вата сесия, МОК одобрява годишен Олимпийски ден, който националните комитети отбелязват на годишнината от основаването.

Атина 1896 и първите издания на игрите

По данни на МОК първите игри се провеждат от 6 до 15 април 1896 г. в Атина. В тях участват 14 национални олимпийски комитета, 43 дисциплини и 241 атлети, всички мъже. Игрите са открити от крал Георгиос I и са финансирани с дарение от около един милион драхми от бизнесмена Георгиос Авероф, както и от продажбата на сувенирни марки и медали.

Американецът Джеймс Конъли става първият олимпийски шампион на новото време: печели скока тройно на 6 април 1896 г. с 13,71 метра. Гръцката публика пък получава най-голямата награда, когато селянинът Спиридон Луис печели маратона, пише МОК.

Следващите издания не са образец за организация. През 1900 г. в Париж игрите са част от Световното изложение, продължават около пет месеца и нямат истински церемонии по откриване и закриване. Тогава жените дебютират в тенис и голф, а британската тенисистка Шарлот Купър става първата жена олимпийска шампионка. Игрите от 1904 г. са преместени от Чикаго в Сейнт Луис, защото там се провежда Универсалното изложение, и също продължават почти пет месеца. След тях Кубертен се заклева никога повече да не организира игрите заедно с панаир.

„Важното е да участваш“

През 1908 г. в Лондон, пише МОК, в първата неделя от игрите в катедралата „Св. Павел“ се провежда служба. Епископът на Пенсилвания произнася проповед, която става прочута и съдържа думите: „The important thing in these Olympiads is not to win, but to take part.“ (в превод: „Важното в тези олимпиади е не да победиш, а да участваш.“)

Символи, които днес приемаме за даденост

Много от познатите ритуали са по-нови, отколкото си мислим. Според МОК през 1912 г. в Стокхолм за първи път има състезатели от всичките пет континента. През 1920 г. в Антверпен за първи път се вдига олимпийското знаме и спортист полага олимпийска клетва. През 1924 г. в Париж се въвежда обичаят на закриването да се издигат три знамена: на МОК, на страната домакин и на домакина на следващите игри. Олимпийската щафета с факел, при която огънят се носи от Олимпия до мястото на игрите, е въведена през 1936 г. в Берлин, когато игрите за първи път се излъчват и по телевизията.

България и олимпийското движение

Българският олимпийски комитет е учреден на 30 март 1923 г. по инициатива на военните, пише на сайта си БОК. Първи председател е полковник Ефтим Китанчев, който умира две години по-късно. През следващите две години комитетът се ръководи от д-р Димитър Станчов, който е и член на МОК. След събитията от септември 1944 г. комитетът е разформирован и е възстановен едва през 1951 г.

Историята на игрите показва колко често правилата, програмата и символите са се променяли: от петмесечните издания с панаири до днешните церемонии със знаме, клетва и факел.