Най-популярните системи за

експресни парични преводи

у нас са MoneyGram и Western Union.

В много случаи, ако разполага с компютър, изпращачът не трябва дори да се разкарва до най-близкия офис – той може да изпрати парите чрез интернет.
За съжаление, тази услуга не важи за всички държави, включително и за България.
Но за сметка на това почти няма населено място в страната, което да не разполага с офис на поне една от двете компании. Ако не сте сигурни как да намерите най-близката до вас локация, може да проверите в мрежата.

Както при тези две системи, така и при другите услуги за експресни парични преводи процедурата е подобна.
Изпращачът попълва бланка, изплаща парите, и представя удостоверение за самоличност. Около десет минути след като приключи, получателят вече може да пазарува. За да получи средствата, той обикновено трябва да знае контролния номер на трансфера (може да му го пратите чрез SMS).
При някои фирми е възможно за допълнителна сигурност да включите таен въпрос, чиито отговор знае само получателят, например – какво е моминското име на баба Гинка.

Въпреки удобството си обаче, експресните парични преводи излизат доста скъпичко и е добре да прецените

няма ли да ви е по-изгодно да почакате

малко повече, но да използвате обикновен банков превод.
При MoneyGram например таксата варира приблизително 12 евро при суми до 100 евро, до 300 евро при суми от 7500 до 9000 евро. Това означава, че ако изращате малко пари, цената на трансфера ще излезе около 12%, което е доста солено, сравнено с дори най-скъпия междубанков превод. При Western Union, цените са подобни.
Точната стойност на тарифите може да варират в зависимост не само от избраната фирма, а и от това между кои държави се извършва превода, тъй като компаниите понякога обявяват промоции за определени дестинации.

Разбира се, ако всички тези методи ви се струват твърде модерни, остава

старият ни познайник пощенският запис

Той обаче може да се използва единствено за преводи в границите на страната.
Плюсът му е, че в малките или отдалечени населени места, където няма дори банкомати, все пак има поща. Така записът може да се окаже по-удобен от номера с дубликатната дебитна карта. Не забравяйте, че все пак и при него се плащат такси, макар и не големи, а и парите не пристигат веднага, а обикновено в рамките на един работен ден.

Старомодно настроените потребители използват най-древният познат метод за трансфер на средства –чрез познат или роднина.
Въпреки че е крайно несигурен, този метод е любим на емигрантите, които работят зад граница нелегално, тъй като няма начин които и да било официални служби да проследят парите и да задават неудобни въпроси. Същото се отнася и за получателите, които укриват доходи.

Освен простата логика, че не е разумно да се нарушава закона, против този метод стои и така полезната понякога скептичност – сигурни ли сте, че познавате добре човека, на който възлагате тази задача? Защото първият фактор, по който избираме начина да изпратим или получим пари, разбира се, е безопасността.