club50plus.bg

В същото време е внесла в бюджета му повече от 3 млрд. лв.

От заделените за България 15,6 млрд. лв. в бюджета на ЕС до 2013 г., страната ни реално е усвоила 10% – 1,5 млрд. За цялото време на членството си от 2007 г. насам. И има само 3 години да оползотвори останалото, за да си осигурим съответния дял за следващия бюджетен период.

Разбира се, на първо място ще трябва да отбележим активизирането на България в оползотворяването на фондовете през последната година, защото само преди година бяха усвоени около 1% от тях. Ръстът е десетократен.

Най-същественият въпрос, когато говорим за такива огромни суми, е какво се е случило с тях. С тези пари са изградени стотици километри общински пътища, десетки километри канализация, пречиствателни станции, над половин милион българи са получили професионално обучение, финансирано с европейски пари. Десетки, а вероятно и стотици културни сгради, социални, образователни са рехабилитирани с европейски пари.

„Това е резултатът, който имаме до момента. Той не е повод за хвалба, доколкото аз бих искал в момента да коментираме не 10, а да кажем 25% плащания. Но имайки предвид ниската точка, от която тръгна България през 2009 г., в крайна сметка темпото е окуражаващо. То трябва да бъде запазено и трябва да бъде увеличено. Постижение е, че демонстрирахме такъв растеж. Наред с това е обезпокоително, че напредъкът е неравномерен между различните оперативни програми", обяснява министърът на еврофондовете Томислав Дончев.

За сравнение, той напомня, че през 2009 г. усвоените евросредства са били едва малко над 1% и че под неговото ръководство темповете на оползотворяване са се увеличили почти десетократно. Но нали затова е министър в това правителство – да подчертава всичко, което е в негов плюс.
С достигането на това ниво министърът по управление на средствата от Европейския съюз изпълни поетия ангажимент при встъпването си в длъжност, казва правителственият пресцентър, а ние реторично и не на шега питаме какво отсега нататък ще прави министърът, останал без работа?

Правителствени експерти смятат, че България се движи със средноевропейски темпове по усвояването на еврофондовете. Стоим зле само по отношение на Кохезионния фонд, от който се финансират проектите в областта на транспорта и околната среда, обясняват те. Но голяма част от европейските страни също изпитват затруднения с усвояването на средствата от този фонд. Има забавяне при плащанията, но договарянето на евросредствата върви по план.

Данните показват, че по оперативна програма „Човешки ресурси" са договорени почти 80% от заложеното, изпълнението по „Регионално развитие" е почти 79%, по „Техническа помощ" – 75%, по „Административен капацитет" – 72%, по „Конкурентоспособност" – 65%, и по „Околна среда" – 57%.

При плащанията по програма „Конкурентоспособност" планът дори вече е преизпълнен – 103%, но това е основно заради фонда за дялово инвестиране „Джереми". „Транспорт" е с 40% изпълнение на годишната прогноза за плащане за 2010 г., а „Регионално развитие" е с повече от 25%.

„Най-малък е обемът на разплатените средства по програма „Околна среда" – 14% от годишната задача, но това не е проблем, защото предстои плащане по много сключени договори", уточнява министърът на еврофондовете.

Преди няколко месеца Европейската комисия обаче съобщи, че България е усвоила най-малко средства в сравнение с другите страни от евросъюза. В края на септември експерти от комисията предупредиха, че заради бавното оползотворяване при следващия програмен период, който започва през 2014 г., България може да не успее да се пребори за запазване или увеличаване на парите от европейските фондове. Те добавиха, че по ниво на усвояване България е в една група с Румъния и Словакия.

Причините да успеем да убедим ЕК да ни отпусне от заделените за страната близо 16 млрд. лв. едва 10% са много. Единодушно се смята, че повечето от тях са си чисто нашенски, български – политически съперничества, корупционни схеми, липса на квалифицирана администрация, неопитни местни власти. С две думи – просто неумение да се съобразяваме с изискванията на Европейския съюз и да работим по европравилата.

Затова и тази година се предвижда обучение с чисто прагматична насоченост на повечето общински служители, които имат отношение към европроектите. Обсъжда се и възможността за създаването на мобилни групи от квалифицирани евроексперти, които на място да консултират и подпомагат общините по различни проекти. Водят се и преговори с ЕК в разработването на наши проекти да бъдат включвани експерти от международните финансови институции от типа на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и т.н.

„Факт е, че все още има какво да се желае от гледна точка на акуратност на работата, от гледна точка на общуване с бенефициентите – признава министър Дончев. – Въпреки усилията, които се полагат за регламентиране на ясни срокове, които трябва да се спазват, за третиране на бенефициента като истински партньор, а не като някой, който е под подозрение до доказване на противното, все още има какво да се желае при някои от инструментите".

Независимо от причините и обясненията, това са фактите – 10% или 1,56 млрд. лв. получени от ЕС от 2007 г. насам.

А оттогава България плаща за членството си годишна вноска в бюджета на съюза. Още преди подписването на договора за присъединяване, България помоли за преходен период, през който да плаща по-малко, отколкото би трябвало, в съответствие с методологията на ЕК, изчисляваща сумата на база на ДДС и БВП на съответната страна. Според тогавашния министър на финансите Милен Велчев, молбата ни да плащаме известно време по-малко, отколкото трябва, е била удовлетворена и в началото сме плащали малко повече от 1,2% от БВП годишно.

Така или иначе, на базата на официалните данни на Министерство на финансите, излиза, че от 1 януари 2007 г. общо досега сме платили 3 005 793,9 хил. лв. С други думи, малко повече от 3 млрд. лв., т.е. два пъти повече от полученото. Ние, най-бедната страна в ЕС, финансираме досега съюза!

Миналата година ЕС прие два извънредни пакета от спасителни финансови мерки за две негови закъсали членки – Гърция и Ирландия. Южните ни съседи получиха възможността да ползват 500 млрд. евро помощи, ирландците – само 85 млрд. евро.
Железен в Европейския съюз е принципът на солидарността, от което следва, че и България солидарно участва със свой дял в тези спасителни финансови пакети.

Ако приложим методиката на Европейската комисия при определянето на размера на годишната ни вноска в общностния бюджет, излиза, че българският принос за спасяването на Гърция и Ирландия възлиза на около 14 млрд. лв. Най-вероятно тези пари никога няма да платим кеш и „накуп". В каквато и форма да ги платим обаче, те реално излизат от джоба на българските данъкоплатци. Защото те, колкото и да нямат самосъзнанието за това, са вече част от общността на европейските данъкоплатци.

„Няма да скрия, че не е реалистично да се очаква да усвоим всичките 15,6 млрд. лв. от еврофондовете до края на 2013 г.", казва през 2011 г. министър Дончев. В началото на септември миналата година премиерът Бойко Борисов заяви, че усвояването на еврофинансирането ще стигне 90%...

Ако към вече платените 3 млрд. лв. в бюджета на евросъюза добавим и предстоящите още три годишни плащания до края на 2013 г., които няма да са по-малко от 2,4 млрд. лв. (за 2011 г. са предвидени 811,5 млн. лв.), ще се получат близо пет и половина милиарда лева. Което, на фона на заделените за нас пари, е едва една трета. Но практиката сочи, че нито една страна членка не е успяла досега да усвои 100% от полагащите ѝ се евросубсидии.
Колко ще успеем ние?