Антоновден в народната традиция

Средата на януари е време на два празника, които в народния календар вървят винаги заедно: Антоновден на 17 януари и Атанасовден на 18 януари. Църквата почита в тези дни двама велики египетски светци, а селската традиция ги е превърнала в дни за умилостивяване на болестите, най-вече на чумата.

Свети Антоний Велики: отшелникът от Египет

Според житието, публикувано в Pravoslavieto.com, свети Антоний се ражда около 251 г. в Среден Египет, в заможно християнско семейство. На 20 години остава сирак, раздава наследството си и се оттегля в пустинята. Заедно с Павел Тивейски той е смятан за първия образец на християнското отшелничество, затова го наричат основател на монашеството. Житието му разказва, че лекувал болни, но настоявал излекуваните да благодарят на Бога, а не на него. През 335 г., по молба на свети Атанасий, идва в Александрия, за да помогне в спора с арианите. Умира през 356 г., на около 105 години, и Църквата го почита на 17 януари, деня на смъртта му.

Свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия и главен противник на арианството, е роден около 295 г. и умира на 2 май 373 г. Именно той написва житието на свети Антоний.

Защо народът ги смята за братя

В българския фолклор двамата светци са братя, макар Атанасий да е роден десетилетия след Антоний. Вероятната причина е, че са съотечественици и че единият е описал живота на другия. И двамата се почитат като ковачи, затова 17 и 18 януари са патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. В Поповско двата дни се наричат с общото име „сладки и медени“, заради медените питки, които се раздават тогава.

Атанасовден има и свое значение: от него нататък зимата започва да си отива, затова се нарича и Средзима. Според легендата свети Атанас, облечен в копринена риза, излиза на бял кон в планината и вика: „Иди си, зимо, идвай, лято!“

Чумата, шарката и „синята пъпка“

В Пиринско се разказва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден, Атанасовден, тръгват по хората. Болестите са си представяли като зли или гневливи същества, които трябва да бъдат умилостивени. В Разградско празникът е известен и като Лелинден, защото чумата не се назовава с името си, а се нарича „леля“.

Обредите са насочени към три болести: чумата, шарката и „синята пъпка“, както хората са наричали антракса. Срещу тях се пекат питки и се мажат с мед. В Разградско две медени питки се дават на съседи, роднини и приятели, а третата се оставя на тавана „за лелята“, за да се нахрани болестта и да подмине къщата. На много места питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.

На Атанасовден в Тракия и Троянско се коли черно пиле или кокошка, сготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести, а перата се пазят като цяр. На други места се правят обреди за здравето на овните, след които няколко от тях се колят като общоселски курбан.

Забраните в двата дни

Жените не предат и не плетат: вярвало се е, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Не се вари боб или леща, защото чумата, шарката и синята пъпка ще се разгневят, ако видят домакините да ги готвят. Жените спазват сходни забрани и на двата празника.

Именниците днес

Антоновден е имен ден за Антон, Антония, Андон, Дончо, Донка, Тончо, Тонка, Тоня и производните им, а Атанасовден за Атанас и Атанаска. Според НСИ към края на 2020 г. имен ден на Антоновден имат 80 946 души, а на Атанасовден 59 046. Двата празника заедно с Васильовден, Йордановден и Ивановден правят януари месеца с най-много именници: близо 795 хиляди.

Медените питки днес рядко се оставят на тавана, но обичаят да се раздават на съседи и близки лесно се пренася в градски условия. Една питка с мед за именника в блока е малък жест, който пази смисъла на стария празник: здраве за всички в къщата.