Чудеса край уличната лампа

Животът винаги и навсякъде може да е чудо
Normal_dsc00444.jpg

Имало едно време, има я и сега - една  улична лампа.

Гоги, започваме приказката! Ти ще кажеш, аз ще кажа,  и приказката, хоп, ще стане – от хубава по-хубава, защото е наша. Когато стигнем до края , ще знаем  много повече, отколкото сега, защото ще разкажем историята на Старата лампа, при която ходим всеки ден, а също така и за много други неща...

Имало едно време, има я и сега - една стара улична лампа.

Тя  прилича на круша, всъщност на две круши, залепени една за друга: жълта, тенекиена, на места ръждясала, олющена и  не свети. Казват,че е: остаряла ли, разболяла ли се е, ослепяла ли е, но не свети...  Стърчи високо над земята, от вътрешната страна на телената ограда, която отделя  крайната селска  улица от плодородната нива.  Уличката  е асфалтирана и чиста, много чиста, въпреки че по нея  се разхождат сутрин, обед и вечер  хора, предимно собственици със своите любимци. Такова е предназначението на тази уличка - да води хора и кучета в тяхната обичайна разходка до реката. Като на истинска киноложка изложба дефилират пред  Старата лампа: Баварска хрътка и Немска овчарка, бодигардът Ротвайлер и интелегентният Кокершпаньол, китайските Чау-чау и Пекинезът, Далматинецът - талисман на пожарникарите, Пудел – джобен формат, Водно куче с лъвска прическа и така нататък...

Най-различни породи кучета, които общуват помежду си, душат, въртят опашки и споделят с уличката своите тайни и явни мисли. Оглушават я, лаят и пак тичат до насита. По някое време се събират до Лампата. Тя е нещо като спирка за почивка и раздумка. Това е много живо, пъстро и емоционално място. Ухае винаги на зелена трева, а когато  дърветата цъфтят, пространство се изпълва с неземен аромат. На няколко метра, през асфалта е селската нива,  разорана и засадена с цвекло. Обитавана е от много буболички, пеперуди, гарвани, бръмбари, птици, и мушички... Интересна е тази  близост между асфалтираната улица и нивата. Тук се редуват  птичи песни от тополите, кучешки лай, детски смях, шум на излитащ самолет , корабна сирена и тишина, дори пълен покой... Сигурни сме, че никое от двете места не подозира за другото. Но не си и пречат, напротив се допълват, а  Уличната стара лампа ги свързва. На тази улица тя е най-старото нещо. Предполагаме, че понякога това й тежи. Какво да се прави - всичко в природата остарява. Остаряла е и лампата, за която ви разказваме.

Жалко - казва Гоги, че  е тъмно и насочва   фенерчето към Лампата. Свети й в очите, прави  светлинни кръгове отгоре-надолу и отдолу-нагоре, чак до небето, но тя не реагира на закачката.
Не винаги Лампата е била стара и в невъзможност да свети – разсъждава бабата на Гоги - Старите хора си спомнят, че лампата винаги е светела и  пак ще свети...Тя винаги е била любимо място за игри, срещи и невероятни истории. През лятото например е привличала  много мухи и можело да се чуят чудни истории за семейството на мухите... През зимата около Лампата летели снежинки и старите хора, нали не виждали добре, ги мислили за пчели. Крилете им блестели като звездички... Литвали на рояци до светещите прозорци на къщите, залепвали се от външната страна и почвали да рисуват чудни цветя...
Да – обажда се Гоги - аз съм виждал такива  цветя през зимата по нашите прозорци, но сега е пролет и са цъфнали истински цветя. Жалко, че Лампата не ги вижда, защото е потънала в тъмнината...

Толкова мисли за Старата лампа се струпват върху нея, че тя се извисява почти като „египетска пирамида” до небето. Ако сложим още една мисъл върху тази пирамида, нито някой ще я види отдолу, а още  по-малко ще я разбере, покачена толкова нависоко...

 

Но бащите рискуват. Събират се около лампата и започват да обсъждат как да я оправят. Сред тях е и Кметът...

Мислите се трупат на върха на „египетската пирамида”...

Може да поставим соларни лампи, че са

           по-икономични...

Като ще са соларни, нека бъдат вятърно - соларни улични лампи, или лампите да имат видео - монитори и тонколони, от които да звучат реклами, музика или  местни съобщения...

Жените настръхват. Според тях и децата,  Лампата трябва да си остане  такава, каквато е била. Да се оправи, да се пребоядиса пак в жълто, да се сложат нови крушки, е може и да са соларни и т.н.

Докато се разправят и уточняват, пролетта неусетно настъпва. Между капките дъжд и слънчевите лъчи се задава голям светъл празник. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота. И най-важното за Гоги е, че тази година празникът е на една и съща дата в Германия и в България, където живеят баба и дядо. Велик ден иде.

Това събитие мотивира мъжете в селото да поправят   лампата и сторват всичко необходимо, щото Уличната лампа да грейне  в нова жълта премяна и  да заблести щастливо още същата вечер...Както може да се очаква, най-щастливи са децата, които се радват на Чудото. Но то не идва само...

Изведнъж нещо се размърдва на пейката, която  от години е съседка на лампата. Златнопереста Кокошка, едва чуто с „ко-ко-ко” се  гушва в красив бял пухкав заек. Дали не го е помислила за уютно гнездо?  В суматохата никой не е забелязал кога са дошли и най-важното,  защо са тук. Но те си имат „проект” и го следват... Вятърът залюлява жълтата шапка на лампата и новата „египетска пирамида” се наклоня ту на ляво, ту на дясно... По някое време златноперестата  кокошка се разкудкудяква с всички сили.Тя е известна сред пернатите с това, че кудкудяка и се хвали единствено и само, когато  снася яйца. Опитна, мъдра и любима домашна птица е кокошката!... Събират се много хора, цъкат с език, дърпат си едното ухо, че всичко това се „случва на живо”, както казват по телевизията...

Чак пък такова голямо кудкудякане, само заради едно яйце! - избоботва Ротвайлерът...
Но както се вижда, не е само едно – възторжено ръкомаха Гоги.

Заекът поема с лапички яйцето и го слага в сламена кошничка. Не минава много време и  Кокошката продължава да кудкудяка, без да обръща внимание на подигравките за кокошия ум, напъва се въодушевено с все сили, пак кудкудяка и снася ли снася... Заекът си посипва главата със зелена тревичка и прибира новото яйце. Скоро кошничката  се напълва с бели яйца. Заекът ще ги нашари с помощта на малките зайчета.А в нощта преди Възкресение ще  ги скрие в някой храст около Уличната лампа, за да ги открият децата на връх Велик ден...Какви ли още чудеса  има да се случват край Уличната лампа в Накенхайм... И когато някой попита:

Къде се намира Старата улична лампа?

  Ще ни покажеш ли?

Аз бързам – отговаря Гоги - защото  отивам на училище,  на есен ще бъда първокласник. Мога да ви заведа само до ъгъла. Нататък ще се оправите сами.

Пожелавам ви  нататък да преживеете възторга от откритието, че животът навсякъде и винаги може да е чудо! Това зависи от всеки един от нас. Стига да има  мечти, желание да пише и чете приказки..


Създадена на 15.04.2014 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Рени Колева написа:

    Преди повече от 5 години

    Майстор на разказа е Гинка Крумова! Отново е сътворила хубава приказка за скъпия внук Гого! Когато има съкровени чувства... те нещата стават! Поздравления за Гинка!