клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Култура и забава

Ален Делон (1935–2024): ролите, които го направиха легенда

От „Жарко слънце“ до „Самураят“: филмите на Ален Делон, режисьорите Висконти и Мелвил, наградите от Кан и Берлин и кога си отиде френската звезда.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: 3 мин. четене
Актьорът Ален Делон
Снимка: Nuță Lucian from Cluj-Napoca, Romania · CC BY 2.0, източник

Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в Со, край Париж, и умира на 18 август 2024 г., на 88 години. Работи с едни от най-големите европейски режисьори и остава в паметта на зрителите с няколко роли, които се гледат и днес: измамникът от „Жарко слънце“, Роко от „Роко и неговите братя“, принц Танкреди от „Гепардът“ и самотният наемен убиец от „Самураят“.

Първата голяма роля: „Жарко слънце“

През 1960 г. режисьорът Рене Клеман му дава ролята на Том Рипли във филма „Жарко слънце“ (Plein soleil, на английски Purple Noon). Според английската Уикипедия сценарият е по романа „Талантливият мистър Рипли“ на Патриша Хайсмит. Млад американец е изпратен в Италия да върне богатия Филип у дома, но започва да планира как да заеме мястото му. Това е първата голяма роля на Делон, а филмът го прави известен извън Франция. През 1962 г. Клеман и съсценаристът му Пол Гегоф получават наградата „Едгар“ за сценарий на чуждестранен филм.

Висконти: „Роко“ и „Гепардът“

Още през 1960 г. Лукино Висконти му дава главната роля в „Роко и неговите братя“. Делон играе Роко Паронди, третия от петте братя в семейство, което се мести от Лукания в Милано. Филмът получава Специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 1960 г. Това е записано в статията за филма.

През 1963 г. Висконти го кани отново, за „Гепардът“, по романа на Джузепе Томази ди Лампедуза. Делон е принц Танкреди, племенникът на главния герой дон Фабрицио, когото играе Бърт Ланкастър. Клаудия Кардинале е Анжелика. Действието се развива в Сицилия през 1860 г., по време на обединението на Италия. На фестивала в Кан през 1963 г. филмът е в конкурса и печели „Златна палма“, както пише в статията за „Гепардът“.

Мелвил и „Самураят“

С режисьора Жан-Пиер Мелвил Делон прави три филма: „Самураят“ (1967), „Червеният кръг“ (1970) и „Ченге“ (1972). Най-често се споменава първият. В него Делон е Джеф Костело, самотен и методичен наемен убиец в Париж, когото преследва полицията след поръчково убийство.

В статията за „Самураят“ са изброени филми, които са повлияни от него, сред тях „Taxi Driver“, „Heat“, „Drive“ и „John Wick“.

Други режисьори

Делон работи и с други големи режисьори: с Микеланджело Антониони („Затъмнението“, 1962), Жак Дере („Басейнът“, 1969), Джоузеф Лоузи („Господин Клайн“, 1976) и Бертран Блие („Нашата история“, 1984). Заглавията са от избраната филмография в българската Уикипедия.

Френската Уикипедия добавя към списъка още „Mélodie en sous-sol“ (1963) на Анри Верней, „Les Aventuriers“ (1967) на Робер Анрико и епизода „William Wilson“ от „Histoires extraordinaires“ (1968), режисиран от Луи Мал.

„Господин Клайн“ е филм, в който Делон играе главната роля и е продуцент. Действието е в окупирания Париж от 1942 г. Филмът печели три награди „Сезар“, сред които за най-добър филм и за режисура, а Делон е номиниран за най-добър актьор. Данните са от статията за филма.

Делон в Кан

Фестивалът в Кан пази на сайта си списък на филмите с участието на Делон. Според страницата му негови филми са в конкурсната програма през 1961, 1962, 1963, 1968, 1976, 1990 и 1992 г., а „Nouvelle Vague“ и „Le Retour de Casanova“ са от последните две години. В раздела „Кан класик“, който връща на екран реставрирани стари филми, са показани „Гепардът“ (2010), „Жарко слънце“ (2013) и „Роко и неговите братя“ (2015).

Наградите

За „Нашата история“ Делон получава наградата „Сезар“ за най-добър актьор през 1985 г. През 1991 г. става член на ордена на Почетния легион, а през 1995 г. кинофестивалът в Берлин му дава почетна „Златна мечка“. Тези данни са от английската Уикипедия.

През май 2019 г. фестивалът в Кан му присъжда почетна „Златна палма“. Страницата на фестивала за наградата е датирана 19 май 2019 г.

Кога си отиде

Ален Делон умира на 18 август 2024 г. в дома си в Души-Монкорбон, във Франция. Погребан е на 24 август в частен параклис в имението си. Много публични личности отдават почит след смъртта му, а няколко телевизионни канала излъчват негови филми същата вечер, пише английската Уикипедия.

Профилът му в Rotten Tomatoes го описва като актьор, известен с гангстерски и загадъчни роли през 60-те и 70-те години, чиито филми пълнят кината и през 80-те. Ако искате да го откриете, започнете със „Жарко слънце“, „Гепардът“ и „Самураят“.

Източници

  1. Alain Delon — Festival de Cannes
  2. Alain Delon – Honorary Palme d'Or — Festival de Cannes
  3. Alain Delon — Rotten Tomatoes
  4. Ален Делон — Уикипедия
  5. Alain Delon — Wikipedia
  6. Alain Delon — Wikipédia
  7. Purple Noon — Wikipedia
  8. The Leopard (1963 film) — Wikipedia
  9. Rocco and His Brothers — Wikipedia
  10. Le Samouraï — Wikipedia
  11. Mr. Klein — Wikipedia

Вижте и това

Източниците на фактите са изброени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.