Вивиан Лий и ролите, които я направиха легенда

Вивиан Лий (1913–1967) е британска актриса, позната най-вече като Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра“ и като Бланш Дюбоа в „Трамвай «Желание»“. И за двете роли получава „Оскар“ за най-добра женска роля. По-голямата част от работата ѝ обаче е на театралната сцена, често редом до съпруга ѝ Лорънс Оливие.

От Дарджилинг до лондонската сцена

Родена е на 5 ноември 1913 г. в Дарджилинг, в тогавашна Британска Индия, с името Вивиан Мери Хартли. Записва се в Кралската академия за драматично изкуство (RADA) в Лондон, но я напуска, след като се омъжва през 1932 г. за Хърбърт Лий Холман. Бракът им приключва през 1940 г. Като актриса използва името Вивиен Лий (на латиница Vivien Leigh), а на български го пишем Вивиан Лий. Професионалният ѝ дебют е в пиесата „The Mask of Virtue“ през 1935 г.

С Лорънс Оливие я запознава през есента на 1935 г. Джон Бъкмастър в лондонския ресторант Savoy Grill. Сближават се по време на снимките на „Fire Over England“ (1937), а се женят на 31 август 1940 г. в Санта Барбара, Калифорния. Разделят се през 1960 г.

Скарлет О’Хара

Търсенето на актриса за Скарлет О’Хара е широко отразявано в пресата. През февруари 1938 г. Лий моли агента си да предложи името ѝ. Продуцентът Дейвид О. Селзник първо я намира за твърде британска за ролята, но след пробни снимки с режисьора Джордж Кюкор тя остава сред четирите кандидатки и скоро получава ролята. Снимките не са леки: Кюкор е заменен от Виктор Флеминг, с когото Лий често спори.

Филмът излиза през 1939 г. На церемонията през 1940 г. Академията му присъжда награди за най-добър филм, за режисура и за женска роля, а Вивиан Лий е удостоена с „Оскар“ за най-добра актриса. За същата роля получава и наградата на нюйоркските филмови критици.

Бланш Дюбоа

През октомври 1949 г. в лондонския Уест Енд излиза „Трамвай «Желание»“ в режисура на Оливие, а Лий играе Бланш Дюбоа. Мненията се разделят: Пристли осъжда пиесата и играта на актрисата, докато Ноъл Кауърд я нарича великолепна.

Във филма от 1951 г. Лий отново е Бланш. Печели втория си „Оскар“ за най-добра женска роля, връчен през 1952 г. Сред номинираните са Катрин Хепбърн („Африканската кралица“) и Шели Уинтърс. Филмът получава общо четири награди от дванадесет номинации: още за Ким Хънтър и Карл Малдън в поддържащите роли и за сценографията. Лий е отличена и с БАФТА, с „Купа Волпи“ на фестивала във Венеция и с наградата на нюйоркските критици.

На сцената

Театърът заема централно място в живота ѝ. Играе Офелия срещу Хамлет на Оливие в постановка на Олд Вик в замъка Елсинор в Дания. През 1940 г. двамата поставят „Ромео и Жулиета“ на Бродуей, но критиките са враждебни, а двамата губят почти всичките си общи спестявания, 40 000 долара. През 1948 г. обикалят шест месеца Австралия и Нова Зеландия, за да съберат средства за Олд Вик, където Оливие е член на управата.

През декември 1951 г. тя е Клеопатра и в „Цезар и Клеопатра“ на Шоу, и в „Антоний и Клеопатра“ на Шекспир (Playbill). През 1955 г. в Стратфорд на Ейвън изпълнява Лейди Макбет в „Макбет“ и участва в „Дванадесета нощ“ и „Тит Андроник“. През 1963 г. печели награда „Тони“ за най-добра актриса в мюзикъл за „Товарич“.

Болестите ѝ

Вивиан Лий живее с биполярно разстройство, наричано още маниакална депресия. Българската Уикипедия казва, че то засяга голяма част от зрелия ѝ живот и кариера. Английската описва повтарящи се периоди на свръхактивност, след тях на депресия и накрая на тежка криза. През януари 1953 г., по време на снимките на „Elephant Walk“ в Цейлон, тя получава нервен срив и е заменена от Елизабет Тейлър. Оливие я връща във Великобритания и през следващите месеци тя се възстановява постепенно.

През 1944 г. ѝ поставят диагноза туберкулоза на левия бял дроб и тя прекарва няколко седмици в болница. През май 1967 г., докато репетира пиесата на Едуард Олби „A Delicate Balance“, болестта се връща. Вивиан Лий умира на 8 юли 1967 г. в дома си на Итън Скуеър в Лондон, на 53 години. След съобщението за смъртта ѝ светлините на всички театри в центъра на Лондон са загасени за един час. Последната ѝ филмова роля е в „Ship of Fools“ (1965).

Следата, която оставя

През 1999 г. Американският филмов институт я нарежда на 16-о място сред най-великите женски легенди на класическия Холивуд (AFI). Има звезда на Алеята на славата в Холивуд (1960) и мемориална плоча в лондонската църква „Свети Павел“ в Ковънт Гардън (1969). Портрет на актрисата се появява върху британска пощенска марка през 1985 г., а през 2013 г., по повод 100 години от рождението ѝ, тя е сред личностите от поредицата „Великите британци“. Архивът ѝ се пази в Британската библиотека, Националната библиотека на Австралия и музея „Виктория и Албърт“.