Албена: името, което Йовков даде на героиня, курорт и полуостров

Днес повечето хора чуват „Албена“ и си представят плажа край Балчик. Името обаче идва от литературата. Първа го носи героинята на Йордан Йовков, а след нея го получават драма, опера, черноморски курорт и един заледен полуостров в Антарктика.

Какво означава името

Честният отговор е, че сигурна етимология няма. Името не идва от стария народен именник, а от литературата. Статията за личното име в българската Уикипедия посочва, че Йовков го създава, като преработва името Абленка, и че то се появява за първи път в разказа му. Самата статия обаче няма цитирани източници. В интернет се срещат и други тълкувания, например от латински със значение „бяла“, но и за тях не открихме надежден източник. Затова тук разказваме това, което може да се провери: как името тръгва от разказа и къде стига.

Според същата статия имен ден Албена празнува на 28 март, деня на св. мъченик Боян Енравота, или на Цветница. И двете дати са свързани с други имена, така че изборът зависи от семейната традиция.

Разказът от вестник „Зора“

Разказът „Албена“ е отпечатан за първи път във вестник „Зора“ (бр. 2502 от 5 ноември 1927 г.). Година по-късно Йовков го включва, с малки промени, в сборника „Вечери в Антимовския хан“ (1928), според статията за разказа в Уикипедия, която се позовава на събраните му съчинения от 1970 г. Пълният текст е свободно достъпен в „Литературен клуб“.

Действието се развива в Страстната седмица, около кръчмата и Хорозовата мелница. В сряда селото научава, че Куцар, ратаят в мелницата, е мъртъв, и скоро се разбира, че е убит. Двегодишното му дете разказва, че през нощта майка му хвърлила престилката си върху лицето на баща му, а някакъв мъж с палто с кожи влязъл и се борил с него. Албена признава, но отказва да каже кой е бил мъжът.

Кулминацията е сцената, в която двама стражари трябва да я откарат в града. Хората се стичат да я хулят, но щом тя минава между тях, всички замлъкват. Тук е изречението, което и днес се цитира: „Грешна беше тая жена, но беше хубава.“ Тогава мелницата спира. Нягул, майсторът на камъните, излиза, качва се на каруцата до Албена и казва, че той е убил Куцара. Съчувствието на тълпата се обръща за миг в гняв.

Драмата и операта

Йовков преработва сюжета в пиеса. В списъка на произведенията му „Албена“ е отбелязана като драма от 1930 г. (Уикипедия). Според „Книга за операта“ на Любомир Сагаев това е първата драма на Йовков, поставена в Народния театър, още през 1929 г.

По същия сюжет композиторът Парашкев Хаджиев пише опера. Либретото е на Петър Филчев, а Хаджиев участва активно в окончателния му вариант. Операта е създадена за Варненската народна опера и премиерата е на 2 ноември 1962 г., с диригент Недялко Недялков и режисьор Николай Николов. В оперното либрето Нягул е мелничарят, а Куцар е ратаят, който пренася чувалите с жито.

Курортът

През 60-те години името отива и на картата. Според Уикипедия строителството на новия комплекс започва през 1966 г., а името е избрано с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Толбухин (днешен Добрич), по произведението на Йовков. Курортът е в землището на село Оброчище, на около 8 километра от Балчик.

На официалния сайт на курорта плажовете са описани така: 21 плажа с обща ивица над 6 километра и ширина до 150 метра, полегат бряг и дълбочина, която на 100–150 метра навътре не надвишава 1,6 метра. Плажът е носител на отличието „Син флаг“, а до комплекса е природният резерват „Балтата“.

Полуостров Албена в Антарктика

Най-далечното място с това име е на остров Брабант в архипелага Палмър. Според справочника на Комисията по антарктически наименования полуостров Албена е предимно покрит с лед, дълъг е 13 километра от изток на запад и широк 9 километра. Намира се в източния край на острова, южно от ледника Листър и северно от залива Хил, и завършва на изток с нос Спаланцани. Наименуван е на черноморския курорт, а името е одобрено на 23 ноември 2009 г. Картите на района, на които се опира описанието, са британски, от 1980 г.

Около полуострова българските имена продължават. По склоновете му се спускат ледник Чумерна, кръстен на връх в Източна Стара планина, и Григоров ледник, кръстен на Стамен Григоров (1878–1945), откривателя на бактерията Lactobacillus bulgaricus. Нос Костур на южния бряг носи името на селище в Южна България.

Така от една селска драма, разказана на няколко страници, тръгва име, което днес се среща в театралния репертоар, по плажовете на Добруджа и на картите на Антарктика.