Владимир Димитров – Майстора: художникът от Шишковци

Владимир Димитров – Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. и умира в София на 29 септември 1960 г. Рисува войници на фронта, градски гледки и портрети, но най-много го помнят по картините на селски моми и жътвари от Кюстендилско. Работите му се пазят в галерията в Кюстендил, която носи името му, и в къщата-музей в село Шишковци.

От Фролош до академията

Роден е в село Фролош, Кюстендилско, в семейство на потомствени свещеници. Истинското му име е Владимир Димитров Поппетров, а „Майстора“ е прякор, който получава по-късно, в рисувателното училище. Според хронологията на галерията връстниците му го наричат така заради таланта му.

През 1889 г. семейството се мести в Кюстендил. Парите не стигат и момчето напуска училище рано. От 1898 до 1903 г. е писар в Кюстендилския окръжен съд. На 11 май 1903 г. показва рисунките си на първата художествена изложба в града, в салона на Педагогическото училище. После съдия Никола Чехларов и колегите му събират пари, за да учи в София, в Държавното рисувателно училище, днешната Национална художествена академия. Завършва през 1910 г.

Фронтът, Италия и американецът

От 1911 до 1918 г. преподава краснопис в Търговската гимназия в Свищов. През Балканските войни и Първата световна война е военен художник и рисува ежедневието на войниците. През 1916–1917 г. негови работи са показани на изложба на съюзническите армии в Берлин и Виена.

През 1922–1923 г. е в Италия и се запознава с американския колекционер Джон Оливър Крейн. От 1924 до 1928 г. работи по договор с него и му предава над 200 творби. Част от тях се връщат в България през 70-те и 80-те години и днес са в Националната художествена галерия в София и в Кюстендил.

Шишковци

През 1924 г. Майстора отива в Шишковци, на около 6 километра североизточно от Кюстендил, по покана на фронтовия си приятел Андон Виячев. Остава там години наред. Според Уикипедия в писмо нарича Кюстендилския край рай на земята, а Шишковци – негово сърце.

Нямал собствена къща, нито ателие. По данни на галерията живее и работи в една стая в дома на голямо семейство, а рисува на открито: в нивите, в овощните градини, по селските събори.

Моми, жътвари и цветове

От 30-те години датират големите му серии с жътвари, мадони и млади жени, за които позират селяни от околността. Сред най-известните платна са „Моми“, „Цветница“, „Жетварка“, „Копачки“ и „Момиче с ябълки“. „24 часа“ разказва, че племенницата му Донка е момичето с плитките в една от най-известните му картини.

Галерията описва стила му като наситен цвят и декоративна звучност, близки до старите български майстори и зографите. Фигурите често приличат на икони. Картините си не датирал и не подписвал. Според „168 часа“ за тях е казвал, че са „късове от пространството“. Художникът живее скромно: в същата статия се споменава, че наемал стая и спял на сламеник.

Галерията в Кюстендил

На 6 август 1944 г. в бившата джамия Ахмед бей в Кюстендил се открива музей-галерия с около 50 творби. През 1959 г. тя става самостоятелна градска галерия, а през 1961 г. получава името „Владимир Димитров – Майстора“. Приживе той е отказвал да я наричат на негово име.

Новата сграда отваря на 24 ноември 1972 г., за 90-годишнината от рождението му. Покривът ѝ е изцяло остъклен и пропуска светлина отгоре, така че платната се виждат в светлина, близка до тази на пленера. Както пише в историята на галерията, през 1975 г. министерството на културата я обявява за еталонна. Сайтът ѝ твърди, че там се съхраняват над 1500 оригинала на Майстора.

Къщата-музей и гробът

След смъртта си е погребан първо в Централните софийски гробища. През 1972 г. останките му са пренесени в Шишковци. По разказа на галерията селяните го изпращат с кошници ябълки и грозде вместо цветя. Днес гробът е в парка около паметната къща, вграден в паметна стена, а пред сградата има бронзова статуя на художника.

Къщата-музей е на два етажа. Показва снимки и документи от архива на галерията и разказва за хората около него: домакините му, селяните, които позират, и Андон Виячев.

Как го помнят

През 1950 г. получава званието заслужил художник, а през 1952 г. – народен художник. Лицето му е било върху банкнотата от 10 000 лева. По каталога на БНБ на лицевата страна е неговият автопортрет, а на гърба – фрагменти от негови творби. Банкнотата е била в обращение от 9 декември 1996 г. до 31 декември 1999 г.

Къде да проверите

Работното време и билетите за галерията в Кюстендил (ул. „Патриарх Евтимий“ № 20) и за къщата-музей в Шишковци са на сайта на галерията. Четвъртък е ден с безплатен вход. Данните за часовете на сайта не съвпадат на всички места, затова е добре да се обадите преди пътуване.