Златю Бояджиев: художникът от Брезово, който рисува и след инсулта

Златю Бояджиев (1903–1976) е един от най-значимите български художници на XX век. Роден е в Брезово, Пловдивско, а много от картините му днес могат да се видят в Пловдив. Творчеството му се дели на две: преди и след 1951 г., когато тежък инсулт го парализира и той започва да рисува с лявата ръка.

От Брезово до Художествената академия

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово и умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив. Според Уикипедия пътят му към живописта не е директен. Напуска Търговската гимназия в Пловдив след първата година заради слаби оценки, по-късно я завършва, но никога не работи като търговец. В младостта си е писар в съда в Брезово, а после пощальон в Бургас.

През 20-те години в пловдивското ателие на Гео Мирчев се запознава с Васил Бараков и Давид Перец. Тримата приятели продължават заедно в Художествената академия в София и дори делят квартира. Бояджиев учи при професор Цено Тодоров, а според английската Уикипедия завършва живопис през 1932 г.

Художникът Цанко Лавренов нарича тримата „Бараците“. Както пише порталът „Култура“, изследователите ги свързват с навлизането на Родопите в българското изкуство: пейзажите, селските къщи, хората и животните там.

Пътищата им по-късно се разделят. Давид Перец живее в Париж от 1948 г. и минава през пейзаж, натюрморт, фигурална композиция и лирична абстракция. Васил Бараков рисува натюрморти и портрети и е сред първите български художници, които се обръщат към индустриалния пейзаж. Бояджиев остава в България. Според английската Уикипедия рисува главно портрети и пейзажи: Стария Пловдив и селския живот в региона.

Първият период: сцени от селския живот

До 1951 г. Бояджиев рисува в неокласически дух, най-често сцени от селския живот. От тези години е двойният портрет „Автопортрет и портрет на жената на художника“ от 1941 г.

Инсултът и лявата ръка

През 1951 г. Бояджиев получава тежък инсулт, който парализира дясната му страна. Известно време не рисува. След няколко години започва отново, но вече с лявата ръка, и рисува до края на живота си.

Така започва вторият му период и той е съвсем различен от първия. Според Уикипедия в картините му се появяват гротескни образи, много фигури в една композиция и силен, изразителен цвят. Порталът „Култура“ добавя, че се променят изразните средства, цветовата гама и темите. От тези години са „Приказка“ (1957), „Бараците“ (1964, от колекцията на Боян Радев) и „Молебен за дъжд“ (1973).

В списъка с основните му работи в Уикипедия се срещат още „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“, „Портрет на майка ми“ и „Семеен портрет“. Платна от него има в къщи-музеи в Пловдив и Благоевград, както и в Националната галерия.

Признание

Бояджиев е народен художник и носител на званието Герой на социалистическия труд. Получава и наградата „Владимир Димитров – Майстора“ на Съюза на българските художници. Прави самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Бояджиев се появява и в киното. В БНТ го представят сред участниците във филма „Дърво без корен“: в една от сцените героят Гатьо го среща на улицата в града и художникът рисува портрета му.

През 2013 г. се навършиха 110 години от рождението на Бояджиев. По този повод Софийската градска художествена галерия показа изложбата „Златю Бояджиев и Бараците“, която продължи до 1 септември 2013 г. След София тя трябваше да гостува в галериите в Пловдив и Стара Загора, пише порталът „Култура“.

Къщата на Бояджиев в Стария Пловдив

В Старинен Пловдив, на ул. „Съборна“, се намира постоянната експозиция „Народен художник Златю Бояджиев“. Отворена е през 1984 г. в къщата на д-р Стоян Чомаков, виден български възрожденец. Сградата е от 1858–1860 г. По данни на Visit Plovdiv къщата за известно време е била резиденция на цар Фердинанд.

Тук са събрани над 70 произведения от годините преди и след 1951 г., когато дясната ръка на художника се парализира. На място има и бюст на Бояджиев, дело на скулптора Емил Попов. Описанието на експозицията говори за библейски поглед към света, за търсене на хармония между природата и човека и за кръговрата на раждането и смъртта.

Така посетителят може да сравни как рисува художникът преди и след болестта. Работното време и цената на билета е добре да проверите, преди да тръгнете.

Накратко

• До 1951 г. Бояджиев рисува неокласически, със сцени от селския живот.
• След инсулта през 1951 г. работи с лявата ръка: гротескни образи, много фигури в композицията, силен цвят.
• Голяма колекция от платната му е в къщата на д-р Чомаков на ул. „Съборна“ в Пловдив.