1100-годишният чинар в Белащица: възраст, закрила и посещение

В източния край на село Белащица, на около 3 км от околовръстния път на Пловдив, расте горичка от чинари. В нея е дървото, за което се твърди, че е над 1100-годишно. Местността „Чинарите“ е защитена от 2011 г.: дърветата се гледат отблизо, но не се режат, а около тях не се лагерува. Ето какво се знае за възрастта, размерите и преданията.

Къде е и какво представлява

Белащица е село в община Родопи, област Пловдив. Местността е в източния край на селото. Според фондация „ЕкоОбщност“ в селото има издънкова горичка от чинари, а на отсрещния бряг на реката стоят още няколко древни дървета. В българската Уикипедия се споменават и останки от османска стражева кула наблизо.

Колко е стар и колко е дебел

Цифрата „над 1100 години“ се среща в Уикипедия и в съобщението на фондация „ЕкоОбщност“ от 7 декември 2011 г. Фондацията пише, че старите дървета в местността са на между 500 и 1100 години. Обиколката на най-дебелия ствол е 13,7 м според обозначителните табели на място. Това прави около 4,4 м в диаметър, ако си го представим като кръг. Уикипедия го определя като най-дебелото дърво в България.

Откъде идва възрастта, източниците не казват. Най-честно е тя да се приема като оценка, а не като точно датирана цифра.

За сравнение: чинарът в Оску, Иран, се оценява на около 1200 години, а само около десетина познати източни чинара по света имат диаметър 4 м или повече (Platanus orientalis, Wikipedia).

Фондацията пише още, че това дърво е вдъхновило Пенчо Славейков да създаде поемата „Неразделни“. Твърдението е нейно, а втори източник за него не намерихме. В същото съобщение е записано, че най-старото дърво е участвало за втора поредна година в конкурса „Дърво с корен“ и е заело трето място.

Защитена местност от 2011 г.

„Чинарите“ е обявена за защитена местност със заповед на министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 96 от 6 декември 2011 г., а предложението е на общината (Plovdiv24.bg). Площта е 11,309 дка, около 1,13 хектара. Целта е да се запази едно от малкото естествени находища на източния чинар в страната.

Източният чинар е реликтен вид с малко изолирани находища у нас. В Пловдивско расте още по река Бачковска и край Тополово, в защитената местност „Чинар дере“.

Заповедта забранява, наред с друго:

• промяна на предназначението на земята и строителство, освен ремонт на съществуващи сгради;
• търсене и добив на подземни богатства;
• увреждане на естествената растителност;
• сеч, освен санитарна;
• залесяване с неприсъщи видове;
• паша и лагеруване с домашни животни.

При обявяването на местността са посочени глоби от 500 до 5000 лв. за граждани и от 1000 до 10 000 лв. за фирми. Това са суми от 2011 г.

Какво е чинар

Родът чинар (Platanus) включва около 10 вида едри широколистни дървета, високи от 30 до 50 м. Те са сред най-дълголетните растения. Източният чинар (Platanus orientalis) е естествено разпространен от Италия през Балканите и Турция до Кавказ и Иран. Расте по речни брегове, край потоци и извори. Кората му се лющи на люспи, листата са дълбоко нарязани като длан, а плодовете са кръгли топчета.

На остров Кос в Гърция показват чинар, свързван с Хипократ: според преданието той е преподавал под негов предшественик. Днешното дърво е на около 500 години.

Преданието за войниците на цар Самуил

Белащица си има собствено предание, но то е за селото, а не за чинара. Според легендата, преразказана в Уикипедия, Никифор Ксифий, управител на Филипопол, помогнал за разгрома на цар Самуил през 1014 г. при Беласица. Император Василий II му подарил 15 000 пленени войници. Ослепените воини се заселили тук и основали село Беласица, по-късно Белащица. Ксифий построил и манастира „Св. Георги“.

Уикипедия не посочва писмен източник за легендата. Връзка между нея и чинарите не се споменава в прегледаните източници. В същата статия е записано, че през 2014 г. селото е отбелязало 1000 години.

Манастирът „Св. Георги Победоносец“ е действащ женски манастир и паметник на културата. Сегашната църква е от 1838 г., а под отворения ѝ притвор има аязмо.

Как да го посетим

Местността е на открито, в селото. Нито един от прегледаните източници не посочва работно време, такса или маркирана пътека. Ако отидете, спазвайте правилата на заповедта: не чупете клони, не пускайте животни да пасат и не лагеруйте.

Къде да проверите

За актуални ограничения и достъп до местността се обърнете към РИОСВ – Пловдив и към Община Родопи.