Изворът на Белоногата: легендата за Гергана край Харманли и поемата на Славейков

Между Ибинча и Харманли, пише Петко Р. Славейков в уводната бележка към поемата си от 1873 г., има чешма, наречена „Ак балдър чешмеси“, а в народа живее предание за нея. Поетът го превръща в история за девойката Гергана, която не се съгласява да замени своя Никола и родното си село с палатите на Стамбул. Чешмата край Харманли се пази и днес като емблема на града.

Преданието в стиховете на Славейков

Според електронната библиотека „Моята библиотека“ „Изворът на Белоногата“ е поема от 1873 г., с жанр балада, и принадлежи към българската възрожденска литература и романтизма. Действието е в селото Бисерча, „в стари години“. Гергана е „пиле шарено“ и „кротко агненце“, а любимият ѝ е Никола, ерген от същото село. След седенка посред нощ той иска от нея китка, но тя го отлага за зората и го моли да я чака на извора, докато напои биволите.

На сутринта Гергана тръгва с менците, но вместо Никола намира бели чадъри: през нощта на извора е спрял везир с войската си. Той я вижда, чуди се на хубостта ѝ и я вика при себе си.

Разговорът на извора

Везирът я кани в Стамбул. Обещава ѝ градини, палати с дванадесет врати и триста прозореца и живот на „бяла ханъма“. Гергана му отговаря с думите на човек, който обича мястото си. За нея Стамбул е „тук, дето аз съм родена“, а най-красивият дворец е бащиният дом: когато може да гледа от един прозорец слънцето и месечината, не ѝ трябват триста. Казва още: „Стига ми това, що имам!“ Тя се е заклела, че първият, с когото ще се венчае, ще е Никола.

Везирът настоява, че неговата воля е над нейната. „На живот ми си господар, но на волята не ми си“, отвръща тя. Накрая той почита вярността ѝ, пуска я свободна, надарява я богато и поръчва за спомен изворът да стане чешма.

Чешмата и мълвата

Поемата не завършва щастливо. Докато майсторите градят чешмата, в селото се разчува, че са вградили Гергана, и девойката наистина залинява. Около три месеца се влачи на крака, после залежава и не доживява до края на годината. Никола, верният ѝ любим, отива на гроба, кади с тамян, полива с вино и запалва свещ, и повече не се връща у дома си. Стиховете завършват с образ: чува се само тъжният звук на неговата цафара, когато Гергана седи при чешмата и преде на лунна светлина.

Чешмата край Харманли днес

Сайтът на Община Харманли описва града като сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век, и обяснява, че името идва от просторния султански харман. След 1580 г. земите принадлежат на везира Сиавюш паша, а през 1585 г. е построен сводест мост над реката. Тогава е издигната и историческата чешма на Извора на Белоногата, „на половин час път от моста“.

Според общината легендата за Гергана се преплита с друго предание: край извора загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на Крали Марко. Текстът признава, че въпросът е обект на краеведски спорове и че може да е само художествена измислица, но нарича чешмата емблема на Харманли.

На 7 април 2025 г. общината публикува новина за консервация, реставрация и благоустрояване на „Герганина чешма“, определена като недвижима културна ценност от национално значение. Предвидените дейности включват чешмата, скулптурата на Гергана и паметна плоча с изображение на Гергана и стих от поемата.

Защо историята се помни

В центъра на поемата е прост избор: малката градина и бащиният дом срещу палати с триста прозореца. Новината на общината показва как мястото пази този спомен: чешма, скулптура и плоча със стих от поемата стоят на едно място.