Блага Димитрова: поетеса, писателка, вицепрезидент на България

Блага Димитрова (1922–2003) е българска поетеса, романистка и преводачка, която през 1992–1993 г. е и вицепрезидент на страната. Книгите ѝ са превеждани в 23 държави, а един от романите ѝ е иззет от книжарниците по времето на цензурата. Ето накратко животът ѝ, книгите ѝ и следата, която оставя.

Детство и учение

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина. Родителите ѝ – адвокат и учителка – се преместват от Велико Търново в София, за да може единствената им дъщеря да развие заложбите си. Първите ѝ стихове излизат в списание „Българска реч“ през 1938 г., когато е на 16 години. Окуражава я учителката ѝ Маня Милетич от Първа девическа гимназия в София. По-късно Блага Димитрова пише спомен за нея в книгата „Отсам и отвъд“ (1992).

Завършва класическото отделение на гимназията през 1941 г. и славянска филология в Софийския университет през 1945 г. После следва в Литературния институт „М. Горки“ в Москва, където през 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“.

Стиховете

От 1950 до 1958 г. работи като редактор в списание „Септември“. Първите ѝ книги, сред които „Стихове за вожда“ (1950), са от годините на социалистическия реализъм. Следват „До утре“ (1959), „Светът в шепа“ (1962) и „Осъдени на любов“ (1967), а по-късно „Как“ (1974), „Гонг“ (1976), „Пространства“ (1980), „Лабиринт“ (1987), „Между“ (1990) и „Знаци по снега“ (1992). Поемата „Забранено море“ е от 1976 г., а изборът „Белези: Поезия 1937–1997“ събира шест десетилетия стихове.

През 1962 г. напуска издателство „Български писател“ в знак на протест срещу цензурните ограничения. От 1963 до 1982 г. е редактор в издателство „Народна култура“.

Романи, пиеси и преводи

Първият ѝ роман, „Пътуване към себе си“, излиза през 1965 г. Следват „Отклонение“ (1967) – по него тя написва и сценария на филма, пътеписният роман „Страшния съд“ (1969), вдъхновен от Виетнам, където пътува пет пъти по време на войната, и „Лавина“ (1971). През 1972 г. „Лавина“ е нападната в „Литературен фронт“, защото философската ѝ основа се разминава с официалната идеология. Статия в портал „Култура“ описва как книгата въпреки това се изчерпва от книжарниците. По-късно излизат „Урания“ (1993) и „Глухарчето“ (1996).

Заедно със съпруга си, литературния критик Йордан Василев, пише книгите за Елисавета Багряна „Младостта на Багряна и нейните спътници“ и „Дни черни и бели“ (и двете от 1975 г.). Автор е и на пиесите „Нечакана среща“ (1974) и „Д-р Фаустина“ (1982).

Превежда много. С Александър Милев превежда „Илиада“ (1969), а за превода на „Пан Тадеуш“ от Адам Мицкевич получава награда на Полския ПЕН клуб (1977). Превежда и шведска поезия, за което през 1984 г. получава наградата „Лундквист“, както и стихове на Анна Ахматова, Габриела Мистрал, Едит Сьодергран и Вислава Шимборска.

Цензурата и 1988–1989 г.

През 1981 г. излиза романът „Лице“, но е иззет от книжарниците по идеологически причини и изпратен в сливенския затвор, където се пазят забранени книги. По данни на Речника на българската литература към БАН там остава девет години.

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на Комитета за защита на Русе и на Клуба за гласност и демокрация, както посочва биографията в LiterNet. След промените от 1989 г. е в ръководството на Националния клуб за демокрация към СДС, член е на Фондация „Отворено общество“ (1990–1995) и през 1991 г. е народен представител в XXXVI Обикновено народно събрание.

Вицепрезидент на България

През януари 1992 г. са първите преки избори за президент и вицепрезидент. Желю Желев и Блага Димитрова, издигнати от СДС, печелят втория тур на 19 януари с 52,85% от гласовете. Тя заема поста от 22 януари 1992 г. до 6 юли 1993 г. Напуска с открито писмо, разочарована от начина, по който работят президентството и правителството, а съдът приема оставката ѝ на 6 юли. След това рядко се включва в политически спорове. Подробностите са в биографията ѝ в Уикипедия и в материала на Lira.bg от 2022 г.

Признание и наследство

Отличията ѝ включват Хердеровата награда (1991), националната награда „Христо Г. Данов“ (1992) и орден „Стара планина“ I степен (2002).

Блага Димитрова умира на 2 май 2003 г. в София, на 81 години, след инсулт, и е погребана в Централните софийски гробища. Оставя над 80 книги, сценарии, есета и интервюта. Издание на „Събрани творби“ в 22 тома започва да излиза от 2003 г. с редактори Йордан Василев и Евелина Белчева. През 2022 г., когато се навършват 100 години от рождението ѝ, БНТ показва документалния филм „Блага“ на Ралица Димитрова. Улица в софийския квартал „Подуене“ носи нейното име.

Полезно да знаете

Стиховете и романите ѝ са защитени с авторско право и затова тук не ги цитираме. Библиографията и биографията ѝ са в Речника на българската литература, а книгите ѝ могат да се намерят в библиотеките.