Ангел Каралийчев – писателят от Стражица и неговото „Ането“

Ангел Каралийчев (1902–1972) е български писател, познат най-вече с книгите си за деца: разкази, приказки и преразкази на народни легенди. Роден е в Стражица, а приказната му повест „Ането“ от 1938 г. и днес се чете. В нея едно момиче излиза от малката бяла къща на дядо си край реката и среща най-различни хора и животни.

Стражица и първите книги

Според Литературен свят Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица, във Великотърновско. Градчето е на около 30 километра североизточно от Велико Търново, на Голяма река. Там е и железопътна гара по линията София – Варна, а днес Средното училище в Стражица носи името на писателя (Уикипедия).

Първо учи химия в Софийския университет. После завършва дипломация в Свободния университет, през 1928 г. Печата за пръв път през 1919 г.: когато е на 17 години, списание „Ученическа мисъл“ в Русе публикува стихотворението му „Орелът“. Първата му книга е поемата „Мауна Лоа“ (1923 г.), следват сборниците с разкази. Според Четилище приятелите му дават прякора „Множко Гладнев“ и той го използва като псевдоним под стихове, разкази, статии и фейлетони.

Работи като редактор във вестник „Кооперативна просвета“ (1932–1944), в издателство „Народна младеж“ (1947–1952), във вестник „Литературен фронт“ (1952–1953) и в издателство „Български писател“ (1952–1969). Умира в София през декември 1972 г.

Какво разказва „Ането“

„Ането“ излиза през 1938 г. Читанка я води като приказка за деца, а в Уикипедия е записана като повест. Книгата има издания през 1966, 1976, 1985 и 1999 г., а според azcheta.com още се изучава в училище.

Ането е момиче, което живее при дядо си Иван в малка бяла къщурка на брега на тиха река. Къщата стои на четири големи камъка и има само едно прозорче, към реката. От този тих кът момичето тръгва по света. Героите са над двайсет, назовани по име или по занаят. По пътя му се срещат колар на име Къдрьо, бялата маймунка Пенка, кучето Караман, воденичар, кръчмар, ханджия, стражар и главен учител, а между героите има и стар сом, който учи млади рибки. Накрая Ането отново е у дома, а от отвореното прозорче се чува песента ѝ.

Историята започва и свършва в къщата край реката: оттам момичето тръгва и там се връща. Подробностите оставяме на читателя.

Приказен свят и други книги

Първата му детска книга „Мечо“ излиза през 1925 г. с рисунки на Илия Бешков. Сред най-обичаните му книги е „Приказен свят“ (1929 г.). Следват повестта „Тошко Африкански“ (1940 г.) и преразказът „Житената питка“ (1948 г.). През 1948 г. излизат и „Български народни приказки“, които са преиздавани много пъти.

В Читанка са събрани и сборниците му „Българчета“, „Лъв без опашка“, „Имало едно време“ и „Приказки от цял свят“. Има още десетки негови заглавия: цикъл за Крали Марко със заглавия като „Чудната сабя“ и „Шаина“, приказки като „Клан, клан, недоклан“ и „Гюро с дългите мустаци“ и разкази като „Земята на българите“ и „Вихрушка“. По разказа му „Слепият гъдулар“ е заснет филмът „Чуй звездите“.

Мястото му в детската литература

Каралийчев пише за деца повече от четири десетилетия: оригинални приказки, разкази и повести, както и преразкази на български и чужди приказки и легенди. azcheta.com го определя като един от най-важните български детски писатели и отбелязва, че в произведенията му лиричният език върви заедно с поука, а радостта често е смесена с тъга. Литературен свят препраща и към критически текстове за него, сред които „Светли души“ на Диана Димих (2011 г.).

Признание

През 1974 г., две години след смъртта му, „Приказен свят“ получава Почетния диплом „Ханс Кристиан Андерсен“, а името на Каралийчев е вписано в почетната книга „Х. К. Андерсен“ на Международния съвет за детска книга (IBBY). За това пишат Уикипедия и azcheta.com. Литературен свят добавя, че е бил заслужил деятел на културата (1963) и народен деятел на културата (1972). Улица в столичния квартал „Витоша“ носи името му.

Книгите му още са под закрила на авторското право, затова тук не ги цитираме. Приказките могат да се прочетат в онлайн библиотеката Читанка.

Накратко

• 1902 г.: ражда се в Стражица.
• 1923 г.: излиза първата му книга, поемата „Мауна Лоа“.
• 1925 г.: „Мечо“, първата му детска книга.
• 1929 г.: „Приказен свят“.
• 1938 г.: „Ането“.
• 1940 г.: „Тошко Африкански“.
• 1948 г.: „Житената питка“ и „Български народни приказки“.
• 1972 г.: умира в София.
• 1974 г.: „Приказен свят“ получава Почетния диплом „Андерсен“.