Шарл Перо: на 55 години губи поста си и започва да твори

Шарл Перо е добър пример за късно начало. Името му познаваме от „Пепеляшка“ и „Котаракът в чизми“, но за повечето от живота си той е висш чиновник при Луи XIV. Когато на 55 години губи службата си, литературата става негово основно занимание. Най-известната си книга издава на 69.

Чиновникът на Колбер

Перо е роден в Париж на 12 януари 1628 г. Брат му Клод е архитектът на Лувъра, пише Френската академия в страницата си за него. Шарл учи право и през 1651 г. става адвокат, но по-късно преминава на държавна служба. Жан-Батист Колбер, всесилният министър на Луи XIV, го прави свое доверено лице.

Според Католическата енциклопедия от 1913 г. от 1664 г. той е главен служител в управлението на кралските сгради. Именно той подсказва на Колбер да създаде фонд, от който кралят плаща пенсии на писатели и учени във Франция и в Европа. Участва в създаването на Академията на науките. Когато през 1663 г. Колбер основава Академията на надписите, Перо става неин секретар.

Френската академия

През 1671 г. Перо е избран във Френската академия и на 23 ноември произнася встъпителното си слово. Речта толкова се харесва, че академията решава оттогава приемите на нови членове да са публични. Това е само едно от нововъведенията му. По негово предложение членовете се избират с тайно гласуване, а за присъствие на заседанията започват да получават жетони. Той пише и посвещението към първото издание на академичния речник.

1683: краят на кариерата

През септември 1683 г. Колбер умира. Наследникът му Лувоа отстранява Перо от Академията на надписите и поставя на мястото му Фелибиен, пише Френската академия. Френската Уикипедия уточнява, че с този ден той губи и поста си на генерален контрольор на кралските сгради, който заема от 1672 г. Перо е на 55 години.

Пише и преди: още през 1653 г. издава заедно с брат си Клод стихотворна пародия, а по-късно и придворни стихове. Но едва сега писането става основното му занимание.

Писателят след 55

Следващите две десетилетия са най-плодотворните в живота му. През 1686 г. излиза поемата „Свети Павлин“. На 27 януари 1687 г. в академията се чете поемата му „Векът на Луи Велики“, в която той поставя своето време над античността. С нея започва знаменитият спор между „древните“ и „новите“, в който Перо застава начело на „новите“, а срещу него са Боало, Босюе и Фенелон. От 1688 г. започва да издава многотомния „Паралел между древните и новите“, а от 1696 г. и „Знаменитите мъже, които се появиха във Франция през този век“, сборник със сто и две кратки биографии.

През 1694 г. събира в една книга три приказки в стихове: „Гризелда“, „Смешните желания“ и „Магарешката кожа“. През 1696 г. в списание „Меркюр галан“ излиза „Спящата красавица“ в проза.

Книгата от 1697 година

През 1697 г. парижкият издател Клод Барбен отпечатва „Истории или приказки от отминалите времена“, известни и като „Приказките на майка Гъска“. Перо е на 69 години. Книгата излиза под името на най-малкия му син, Пиер Дарманкур, роден през 1678 г. В нея са осемте приказки в проза, които и днес четем на децата:

• „Спящата красавица“
• „Червената шапчица“
• „Синята брада“
• „Котаракът в чизми“
• „Феите“
• „Пепеляшка“
• „Рике с перчема“
• „Палечко“

Още същата година книгата е преиздадена без разрешение. Според английската Уикипедия някои от версиите на Перо влияят върху немските приказки, които братя Грим публикуват повече от сто години по-късно.

Наследството

Перо умира в Париж на 16 май 1703 г., на 75 години. Френската академия отбелязва, че е оставил поеми, стихове и мемоари, но славата му пред поколенията се дължи на приказките. Те са дело на човек, който се посвещава изцяло на писането едва на 55 години, след като кариерата му внезапно приключва.