Елиас Канети, русенецът с Нобелова награда за литература

Родният град на един Нобелов лауреат по литература е българският Русе. Елиас Канети се ражда там на 25 юли 1905 г. (NobelPrize.org, NobelPrize.org) и през 1981 г. получава Нобеловата награда за литература. В Русе живее само първите си години, а пише на немски. Все пак историята му започва на Дунава и затова си струва да я разкажем.

Роден в Русе

Семейството на Канети е сефардско, тоест от испанските евреи. Според Шведската академия предците му са били изгонени през 1492 г. от градчето Канете в Испания. Векове наред живели в Турция, а после се установили в България (Шведската академия (чрез NobelPrize.org)). Вестник „Юдише алгемайне“ описва семейството като заможно търговско (Jüdische Allgemeine). Академията пише, че Елиас е роден в пристанището Русчук на Долния Дунав. Майчиният му език е ладино, архаичен испански говор (NobelPrize.org).

Освен ладино Канети говори английски, френски, български и турски (Jüdische Allgemeine).

През 1911 г., когато момчето е на шест, семейството се мести в Манчестър (NobelPrize.org, NobelPrize.org). Скоро след това бащата умира внезапно и преждевременно (Шведската академия (чрез NobelPrize.org)). Майката отвежда тримата си сина във Виена, където Елиас тръгва на училище и учи немски от нея.

Години по света

Пътят му минава през Цюрих, където учи в кантонално училище от 1916 до 1921 г., и през Франкфурт, където завършва гимназия през 1924 г. (NobelPrize.org) После се връща във Виена да учи химия и през 1929 г. получава докторска степен. Никога не работи като химик, защото избира да се посвети на писането (NobelPrize.org).

През 1938 г., след навлизането на Хитлер в Австрия, Канети емигрира през Париж за Лондон (NobelPrize.org). През 1952 г. получава британско гражданство. През последните 20 години от живота си живее в Швейцария (NobelPrize.org). Умира в Цюрих на 14 август 1994 г., на 89 години (Jüdische Allgemeine).

Какво е написал

Шведската академия описва творчеството му като разнородно по жанрове, но обединено от една силна и оригинална личност (Шведската академия (чрез NobelPrize.org)). В него има роман, три пиеси, томове със записки и афоризми, труд за масовите движения, пътепис, портрети на писатели, характери и спомени.

Най-известният му роман е „Die Blendung“, издаден през 1935 г. На английски излиза през 1946 г. като „Auto-da-Fé“ (NobelPrize.org). Действието му се развива във виенска жилищна сграда (Шведската академия (чрез NobelPrize.org)). Според Шведската академия романът е бил част от замислена поредица, наречена „човешка комедия на лудите“, а на фона на жестоката политика на националсоциализма добива още по-голяма дълбочина. Томас Ман и Херман Брох го хвалят още тогава.

Другата основна книга е „Masse und Macht“, в буквален превод „Маса и власт“, издадена в Хамбург през 1960 г. (NobelPrize.org) Това е изследване на произхода, устройството и въздействието на масовите движения (Шведската академия (чрез NobelPrize.org)). Според „Юдише алгемайне“ зародишът на книгата са демонстрациите след убийството на Валтер Ратенау през 1922 г., работническите вълнения във Виена през 1927 г. и масовата еуфория при избухването на войната. По-късно самият Канети я нарича дело на живота си (Jüdische Allgemeine).

Преди Нобеловата награда получава наградата „Георг Бюхнер“ в Дармщат през 1972 г., почетни докторати от университетите в Манчестър и Мюнхен през 1975 г. и ордена „Pour le mérite“ в Бон през 1980 г. (NobelPrize.org)

Спомените му излизат в няколко тома. Първият е „Die gerettete Zunge“ (1977), в буквален превод „Спасеният език“, на английски „The Tongue Set Free“. Следват „Die Fackel im Ohr“ (1980) и „Das Augenspiel“ (1985) (NobelPrize.org). През 1968 г. излиза и пътеписът „Die Stimmen von Marrakesch“.

Език, награда и родина

Според Шведската академия Канети има една родина и тя е немският език. Той никога не се е отказвал от него (Шведската академия (чрез NobelPrize.org)). Същото потвърждава и „Юдише алгемайне“: езикът на писането му остава немски през целия му живот (Jüdische Allgemeine). По думите на вестника Канети е казвал, че именно защото е евреин, немският ще остане езикът на духа му. В същото време изданието го определя като европеец par excellence, който живее в различни градове и сменя езиците с лекота.

Наградата за 1981 г. му е присъдена за писания, белязани от широк поглед, богатство от идеи и художествена сила (превод на мотивацията на Шведската академия) (NobelPrize.org). В речта си при получаването ѝ Канети говори и за Европа, и за надеждата за време, в което никой няма да има причина да проклина името ѝ (Jüdische Allgemeine).

Има и нещо необичайно в наследството му. Канети разпорежда последният документ в архива му в Централната библиотека в Цюрих да бъде достъпен най-рано 30 години след смъртта му, тоест от 2024 г. (Jüdische Allgemeine)

Накратко

Русе е мястото, където започва животът на Елиас Канети, но не и мястото, където го прекарва. Семейството напуска града, когато той е на шест (NobelPrize.org). Остава езикът, който го придружава: ладино от детството, немски от книгите. Ако искате да прочетете нещо от него, започнете със спомените, където детството му е разказано от самия него.