Ран Босилек (1886–1958): писателят на Патиланчо и Баба Меца

Ран Босилек е псевдонимът на Генчо Станчев Негенцов, роден в Габрово на 26 септември 1886 г. и починал в София на 8 октомври 1958 г. Пише само за деца: стихове, весели приказки, преразкази на народни приказки и преводи. Най-известни са „Патиланци“, писмата на Патиланчо до Смехурко, и „Баба Меца“, а повече от двайсет години е редактор на списание „Детска радост“.

Момчето от Габрово

Расте в бедно семейство с много деца. Според речника на българската литература с народните приказки го запознава майка му, която му ги разказва. Уикипедия добавя, че баща му е занаятчия и участник в Освободителната война и умира, когато Ран е на седем години. Братята и сестрите му получават висше образование. Брат му Христо Негенцов става професор по педагогика.

През 1904 г. Генчо завършва Априловската гимназия в Габрово и до 1908 г. преподава там. После учи славянска филология и право в Софийския университет. През 1916 г. придобива докторска степен по право в Брюксел. За кратко работи като адвокат, но литературата надделява. Първото му печатно стихотворение, „На косичка“, излиза през 1906 г. в списание „Светулка“.

„Детска радост“

Списанието излиза от 1910 г. в София, а от 1919 г. го издава „Хемус“. До 1923 г. го редактира Христо Хаджиев, после – Ран Босилек, до 1947 г. Така се вижда от страницата на Уикипедия.

Материалът на Детски книги разказва как работи той. Привлича за списанието Елисавета Багряна, Дора Габе, Елин Пелин, Гео Милев и други. Багряна е споделяла, че именно той я убеждава да пише за деца. Води и приложението „Врабче“, където печатат свои работи самите малки читатели. Кани художници като Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Александър Божинов и Никола Кожухаров. Обикалял е училища и градове, за да чете на децата. Книги на „Хемус“ са наградите в състезания за млади писатели и художници. Според същия материал през 1923 г. Босилек оставя адвокатската си практика и влиза в списанието като редактор. Той следи за издаването на всички детски книги на „Хемус“, а то е едно от най-представителните издателства за деца преди 1944 г.

През 1928 г. го избират за първи председател на Дружеството на детските писатели, а според речника е преизбиран до 1944 г. Той е и инициаторът на първата детска антология, „Огнище“ (1933).

Патиланци, Баба Меца и народните приказки

Патиланчо е героят на весели писма до Смехурко. Разказите за него излизат в „Детска радост“ между 1923 и 1935 г. Първата книга с писмата, „Патиланчо“, е от 1925 г., след нея идват „Бате Патилан“ (1926), „Патиланско царство“ (1927) и „Патиланско училище“ (1942). „Патиланци“ се преиздава многократно – библиографията в речника стига до издание от 2017 г.

Още през 1924 г. излиза „Баба Меца“. Следват преразказите на народни приказки „Косе Босе“, „Кума Лиса“ и „Кумчо Вълчо“ (всичките от 1925 г.), „Неродена мома“, „Ежко Бежко“ и „Заю Баю“. Стиховете за деца са събрани в книги като „Чик-чирик“ (1925), „Синчец“ (1929) и „Родна стряха“ (1964).

Изданието на „Неродена мома“ от 1932 г. печели наградата „Шумейкър“ на Втората международна книжна изложба в Брюксел. Книгата е с рисунки на Георги Атанасов и е издадена от „Хемус“.

Преводи и преразкази

Босилек превежда и преработва за малките читатели. В речника са посочени работи по Андерсен („Зорница“, 1924), по Вилхелм Буш („Сестрите на Макс и Мориц“, 1924), приказки на Братя Грим и Перо. Събира и издава норвежки (1939–1942), японски (1941) и шведски приказки (1942–1943), както и индийска и естонска приказка.

Преведени са и неговите книги. Библиографията в речника сочи издания на руски, турски, арабски, немски, английски и други езици.

Къщата му в София и споменът за него

Речникът на българската литература го описва като човек, посветил над 50 години на децата и на детската книга: като писател, редактор, преводач и издател. От 1953 до 1958 г. е заместник главен редактор на детското списание „Дружинка“. Живее в София; къщата му има паметна плоча. По данни на Уикипедия негово име носи улица в квартал „Лозенец“, а в Габрово има паметник на мястото на родната му къща.

Полезно да знаете

Няколко негови стихотворения и разказа („Родна стряха“, „Зимен сън“, „Родна реч“, „Мечка и мравки“) могат да се прочетат в Литернет, а Читанка води списък с част от книгите му. Новите издания се търсят в книжарниците и в библиотеките.