club50plus.bg

Скъпи хора, имащи в сърцата си голяма обич към животните, към кучето, като верен приятел на човека. Днес пред очите ми се разигра една житейска случка, която ме накара да ви я разкажа.

По обед слънцето здраво печеше за този месец. Точно повреме на обедната почивка пред входа на фирмата където работя, се измъкна изневиделица незнайно от къде едно хубаво, бяло куче с очи и осанка на Хъски. Сладурчо... Веднага раздвижи различни чувства у всеки преминаващ през портала - едни му викаха „Къш”, други го милваха приятелски, трети му намериха няколко кочана хляб за храна. Душичката беше без „паспорт” и нерегистрирано като „живущо в някой луксозен дом”. Въртеше се около входа душейки следите на многото котки, населяващи двора ни.

Да, но тази част на улицата беше „кучешка собственост„ на брат и сестра, които живееха в съседния стопански двор. И те изведнаж с жесток лай подгониха новия ни любимец, за да го прогонят от района си. Подплашено, то налетя и се заби в завиващата по това време лимузина. За секунди се превъртя под колата и пресече натоварената улица, бягайки и от двете злини. Скри се жално виейки в отсрещния двор.

... И това се случи пред очите на шепата мъже стоейки на бариерата. С укор махнахме на водача, който, без да спре се засили към крайната си цел - среща в една от фирмите в двора. Вече одумвахме случилото се пред нас, когато мъж на средна възраст пресече бариерата след току-що преминалата лека кола.

- Търся сивата кола. Водача и сгази едно куче и то не след дълго си отиде в двора. Да не говорим, че изобщо не спря да види какво е направил. - със стиснани юмруци и през устни продължи човешкото си възмущение той. - От два дни боядисваме отсреща и то се навърташе около нас, кротко, за някой залък. - с истинска болка говореше човека облечен в работни дрехи.

Лицето му определено показваше ярост, очите му гледаха сърдито и тъжно, цялото му тяло бе напрегнато от преживяната случка.

- Но къде да го търся и какво ще направя вече! Най-много да го набия за да помни цял живот. Жалко за хубавото куче. Ще ни липсва... - с бавна и разстроена походка той пресече улицата по последните дири на безащитното красиво улично куче.

Клаксон извади всички ни от собствените ни чувствени разсъждения - за колко кратко бяхме с това куче, от радостта до тъгата.

- Разбра ли какво направи - набързо изоставих всякакви официални обръщения към водача на луксозното возило. - Кучето, което се навря под колата ти, издъхна отсреща в двора- трудно наредих думите за станалото аз.

- Е ми,.....кво да правя...,то само ..............

Вече не го слушах. ”Луксозният човек” с луксозната кола не излъчваше и капка жалост по станалото.

- Излишно е, тръгвай си по пътя. - тихо му посочих изхода. Същия път, по който преди това преминаха едно хубаво улично куче и един обикновен човек в бояджийски дрехи.

Преместих погледа си към всички около бариерата на входа. Всеки по-своему тъгуваше за удареният Сладурчо.