club50plus.bg

Най-сетне дългоочакваната утрин дойде. Ние тримата - Русето, Иво и аз бяхме в таксито с пълни куфари за срещата с автобуса. Ще пътуваме за Турция в първите дни на месец май. 06 часа и 15 минути е. Големият град още се излежаваше в своя първомайски ден. Неколцина сме, чакащи за екскурзията и рано завързахме приказка около предстоящото. Неусетно, красиво оцветен в турско синьо автобус, разположи своето туловище до нашите куфари. Малко организационна суматоха и тримата сме на път към границата. Тайничко се оглеждаме с “каква стока“ ще бъдем следващите 6 дни. И първата изненада приятно издрънча на броеницата ни - точно до нас две хубави и приятни жени със своите мили деца.

Станислава и Дани в комплект със Селина и Борето. Живи и здрави да са! Тяхното присъствие определено оцвети цялата екскурзия за нас тримата. То бяха снимки, песни и смях! То бяха точни и сочни приказки, мохабети, духовити и свежи!

След граничните вълнения и чакания вече пътувахме из съседна Турция. Още влезли - не влезли в страната и предизборните ликове и знамена ни напомниха за предстоящите избори. Впоследствие ще чуем и неистови скандирания на отделните политически партии да огласят големи и малки градове в Турция. Но огромният Цариград така ни грабна здраво в шепите си, че забравихме за политическите неволи на комшиите ни. Още повече, че целият свят бе изпратил своите туристи на историческия площад пред двата духовни паметника - Синята джамия и Света София. Верни на чадъра в ръката на водача ни Иво, групата стоически се местеше от едно място на друго, от една забележителност на друга. Небето над древния Цариград се беше нажежило от силното слънце и от разноезичната реч. Стоиш пред дадена забележителност и едното ти ухо слуша родния език, а другото - японски или френски. Но така е. В световно известен град сме. Темпото и за живеене, и за разглеждане тук е убийствено.

След кратката пауза по настаняването в хотела отново сме из града. Още неотпочинали достатъчно и светлините на нощния Стамбул ни примамиха окончателно. Гледката от високо запечатахме трайно в очите и в обективите си. В краката ни светеше ярко с различни цветове този многовековен град. Всеки се удивляваше притихнал над прекрасната панорама от тази височина, изкачил се до нея със специалния туристически лифт. Тук и сега падна една родна въпросителна. Наш Иво се престраши и прескочи прага на страха, като се качи на първия си лифт в живота.

И то над старите турски гробища с многото султани в земните си пазви. Всички те проследиха безмълвни неговото  пътуване на лифта за първи път. Факт, достоен за броеница на събитията в Турция. Ние верните му приятели от групата сме сигурни, че следващия му успех е дестинация до далечна страна със самолет.

Утринта в Стамбул беше асъл ранна, заедно с напевния глас от джамията до хотела. Още недочакали вдигането на кепенците, ние нахълтахме в Египетския пазар. За да излезе всеки след едночасовото препускане в тази мека на търговията, кой с локуми и други сладки лакомства, кой със сувенири от изтока, кой с малки спомени от Цариграда. Бягството ни с корабчето от това пъстро разноезично общество за обиколката на Босфора, ни дойде таман. Европа и Азия се надпреварваха да ни привличат с построеното през вековете на двата бряга.

Изведнаж се смалихме до маслиново топче, преминавайки под туловищата на двата огромни моста, проснали се дружелюбно над Босфора. Още малко и аха да нагазим във водите на нашето родно Черно море на път за Варна и Бургас. Симпатичният ни местен екскурзовод редеше факти и цифри за туй и онуй в града-сателит.16 милиона се радваха да се наричат жители на този 150 километров град-гигант .Горе над нас слънцето жулеше яко. Верни на родния безред, започнахме да се губим, за да може водача да се прояви и да довкара заблудената родна овчица в стадото си. Както се намерихме и начаса тръгнахме, за да не изпопадат и други наши туристи извън групата. До Анкара, столицата на Турция и с уши и с очи се чудихме на огромното строителство по пътя. То не бяха небостъргачи от стъкло и алуминий, то не бяха кипри жилищни комплекси.

Дори и снагата на новия мост над Мраморно море успяхме да снимаме. Ей така, за статистиката. Иначе дългият път беше идеален за задравяване на групата на хубавите хора от автобуса ни. Смях и весели случки озаряваха лицата на част от пътуващите. Не така разделени ахкахме при обиколката на столицата в ранните часове на вечерта в Анкара. Всички единодушно заключихме - ако ги няма така характерните фереджета по улиците, то все едно сме в голям американски град. Супер модерен със своите фасади, булеварди и зелени площи. Е,нищо че нямахме топла вода на деветия етаж на хотела. Нищо, че цяла нощ под стаите ни таксиметровата стоянка живееше своя нощен живот. Нищо, че рано-рано речетивното пеене на корана от близката джамия нахълта неканено в стаята ни. В Турция сме.

Да дойдеш в Анкара и да не видиш Ататюрк? Излишно е да правим сравнение с вечния град Рим.

За тази страна и за този народ основателят на нова Турция означава толкова много......Не случайно и мавзолеят за всичко свързано с него е колкото наше селце. Монументалното му строителство напомня огромните мраморни гръцки храмове. Всеки ъгъл в района е пропит с дълбоко преклонение към турския създател. Затова и смяната на караула, на която присъствахме огласяше със здравите команди и маршировки целия район. Ето така, за да чуе вождът на промяната. Иначе при всичките модерни проверки нашето Боре щеше да влезе в историята внасяйки „взривни материали” чрез зъбите си. Поне така се чудеха и служители и техника на писукането на уреда при неговото преминаване без да разберат от къде е в първия момент! Добре, че момчето показа златистата си усмивка, та настана спокойствие в редиците на проверяващите. И, за да се приземим на земята от видяното тук, посетихме музея на древните цивилизации.

Да се знае от къде се е тръгнало, за да се стигне дотук. Разбира се, който може да го разбере.Така, както по първите скални образования по шосето вече подразбирахме,че навлизаме в гвоздея на екскурзията - областта Кападокия. Тези програми за туристите, да ви кажа честно, много е мислено по тях. Още дошъл, не дошъл и вече обикаляш по местата на гледане. Седиш си в автобуса и леко и кротко ти взимат определените парички за влизанито там, качването тук или гостуването на това. Организация строга, точна и навременна. Та пътуваме из причудливите форми на скалите - дело на природата и милионите години, а мислите ни - с кой тоалет ще се нагиздим за танците довечера. Оказа се наистина, че всеки носеше маршалски жезъл в раницата си!

На масите в огромния ресторант бяхме красиви, елегантни и с настроение. Не ни го развалиха нито танцуващите дервиши, нито разнообразните стъпки на националните танци от момичетата и момчетата, изнасящи този спектакъл, нито приземилата се от небето видна местна кючекчийка. Напротив! Скоро след нея този национален танц стана любим и за жълти, и за бели туристи. Тук с родна гордост следва да отбележим високо професионалното участие на Джесито от групата ни. На конкурсния дансинг тя показа завидно владеене на тънкостите на кючека като танц. Не случайно огромната публика бурно аплодираше всяко нейно трептене на тялото в такт с музиката. Браво Джеси и от нас и едно нашенско наздраве с местната анасонлийка! Така възбудени от вечерния сеанс в заведението, от танците и песни на народите, вихрели се до късно през нощта, по-смелата част от групата ни „яхна“ следващата атракция на екскурзията - с балон над Кападокия.

Ние, останалите с приземно присъствие проследихме летенето им от хотелските стаи, въоръжени с камери и фотоапарати. Гледката на утринното небе на Кападокия беше неописуема. Сякаш отряд   извънземни извършваше дързък десант над местността. А какво се е видяло отгоре? И оставащото време от екскурзията не стигаше за споделянето на това единствено преживяване там в облаците.

Ориент групата вкупом бяхме навсякъде - и в националния парк на открито Гьореме, и в подземния град Каймаклъ, и на височината на крепостта на градчето Ючхисар. Непрекъснато цъкахме от възхищение пред това природно украшение на Турция. От тайнствените стаи, църкви и входове сякаш ни наблюдаваха безброй  християни - създателите на тези омагьосани от природата места.

Красиво, единствено, неповторимо!

С  преклонение пред видяното, всеки от нас си взимаше сбогом с тази част от азиатска Турция - невероятната Кападокия!

Последвалите спирки по дългия обратен път към родината доокрасиха турската броеница, която всеки държеше в ръката си тия шест дни и нощи. Колко смях, красота и изкуство имаше при посещението ни в грънчарското ателие по пътя! Какви овации събираха майсторите на бижута и накити от златарската работилница там някъде из голяма Турция! Малката “Мека“ на страната в град Коня ни срещна след хиляди години със създателя на ислямското движение философа Мевляна Руни. В милионна Бурса пък бяхме така близо до основателите на османската империя - Осман и Орхан, преминавайки смълчани в гробницата им.

По целия път към Асшехир - родното място на Настрадин ходжа се смяхме от сърце на мъдрите му и весели шеги, пресъздадени умело от нашия духовит екскурзовод Кезим.

Тук е мястото да се похвалим ние, от новосъздадената Ориент груп. По-жизнерадостната част от автобуса под вещото ръководство на Ивайло - водач на цялата група, не спираше със своя позитивен хумор, песен и смях. И малки и големи, мъже, жени и деца поддържаха градуса на веселието с думи, песни и закачки. Затова хубавите емоции остават вечно в спомена, наравно с видяното през цялата екскурзия в Турция. Затова на ферибота по обратния път към Истанбул, чайките прелитаха над нас тъжно грачейки за изпроводяк. Затова прощалните думи на Кезим, помогнал ни много да разберем малка част от тази голяма Турция, засядаха и в неговото гърло и в нашите благодарствени очи.

Затова и космополитният град ни задържаше с огромните си задръствания, за да усетим за последно атмосферата му. Затова на спирка-разделителна в заспалия нощен Пловдив, чувствените сълзи напираха по своя искрен път. Защото завършваха едни прекрасни шест дни, препълнени  от пътуване и видяното в съседна Турция.

Спомените в очите и във фотоапаратите ни дълго ще ги носим в себе си. Запознанството с теб, с нея, с него и с всички Вас ще остане трайно в годините напред.

Затова и дълго, дълго гледахме светлините на отдалечаващия се по-своя път в нощта автобус. С насълзени очи и с надежда и очакване на следващото наше съвместно пътуване.

Живи и здрави да сме!