Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Сгледа: С медуници не ме мами в полето ...
...без горските си корени умират. Душата ми е борова, но ето че можела и в мак да се побира. А чашата на мака е горчива – изпиеш ли я, с теб съм, орис моя! Но виж ме - аз съм сянка! Ставам жива в следзалезния здрач на козодоя. Луната и звездите се усмихват, застъпили на нощната си стража и трепетно облозите им стихват: харесват те – един такъв си снажен! Надяват се за нас, да тръгнеш с мене на Витоша по мечата гърбина Повярвай им – животът е нетленен, вървиш ли го по стълба от къпина!
Създадена на 06.09.2014 г. Видяна 3177 пъти. 13 гласа в конкурса.
Все още няма коментари