Продукти
шоколад масло брашно захар сол яйца орехи
леснa за приготвяне | никаква подготовка | |
8 лв за две порции | 45 минути готвене |
Тутманикът е приготвен и вече изконсумиран, но това не е достатъчно, семейството все така е в очакване за нещо по-вкусно и захаросано. Затова неминуемо идва време за десерта. Децата нямат търпение за този миг на щастие. И ето го – полуготов, на една ръка разстояние от човека до теб. Това е той – десертът: Наричаме го –
Сладкиш с шоколадово търпение и орехово доверие
Е, какво да ви кажа за него, освен следното:
За начало начупваме търпението на парчета, в семейството често се случва, а маслото тук нарязваме на кубчета, материал за нашите градежни основи, понеже би било трудно на звездички или в някаква друга зафърцунена форма.
Слагаме ги в малка тенджера и ги разтопяваме на водна баня, обладани от парата на живота, димяща в лицата ни, след което си помисляме за морето... и неговия бряг – така далечен и така бленуван като една лятна почивка...
Към леко охладената търпелива смес се добавя прясното брашно, захарта, щипка сол и се разбърква добре – толкова добре, че ти се приисква всичко да е вече готово, но уви – все още това е мираж! Добавят се яйцата и отново се разбърква. Всичко в живота се смесва, житейският кръговрат не спира да се върти пред очите ни.
След това се слага и счуканото доверие – цялото! Няма от какво да се страхуваме, всичко е предопределено. На дъното на формата или тавата за печене се поставя пергаментова хартия, за да изпечем по-добре рецептата, избрана ни от живота.
Изсипва се в нея сместа и се изравнява с лъжица, може и с нож, но не дейте с вилица, опасно е да е безопасно! Шега ли изрекох? Сигурно ви се е сторило. Затова пък се пече в предварително загрята на 250 градуса фурна в продължение на 25 минути, ако ви се иска да чакате като мен.
Разходката в парка би била великолепна по това време! Дървета, алеи, прелестна природа! Но да се върнем няколко думи назад и нека кажем, че след като се извади сладкиша от фурната се оставя да се охлади във формата на желанията ви, като се надявате междувременно на най-хубавото. Нарязва се на квадрати или правоъгълни парчета за настроение. Като за финал.
И така нашето хранене приключи. Нахранихме се заедно и всички, надявам се, са вече сити, с няколко идеи в повече, готови да прилагат на практика това, което измайсторихме с вас през изминалите минути – смесвайки емоциите като съставки от живота – и нека те да ни радват с разнообразния резултат, който всеки път ще ни изненадва по някакъв нов, странен, различен понякога начин. А ние нека си ядем житейските вкусотийки и да се наслаждаваме на хубавата храна в дома си... защото винаги ще има край с продължение!
Да ви е сладко!