Обществените тоалетни на древен Рим и Световният ден на тоалетната, 19 ноември

На 19 ноември ООН отбелязва Световния ден на тоалетната. Може да звучи като шега, но темата е сериозна: според СЗО лошата канализация е свързана с разпространението на холера и дизентерия. Затова е интересно да се върнем 2000 години назад, към римските обществени тоалетни, където уединението е било минимално.

Какво е Световният ден на тоалетната

Страницата на ООН за деня обявява кампанията за 2026 г. под надслов „Safe toilets. Equal futures.“ („Безопасни тоалетни. Равно бъдеще.“). Тя свързва санитарията с равенството между половете: безопасните тоалетни пазят здравето, сигурността и достойнството на жените и момичетата. Работата на ООН по водата и санитарията се координира от UN-Water, защото с тези програми се занимават над 30 организации на ООН.

Като официален ден на ООН 19 ноември се отбелязва от 2013 г. Според UN News Генералната асамблея приема резолюцията през юли същата година, а първото официално отбелязване е на 19 ноември 2013 г. Тогава по данни на ООН 2,5 милиарда души нямат подходяща канализация.

Според ООН 3,4 милиарда души, или 4 от 10, по света нямат достъп до безопасни тоалетни (данни на СЗО и УНИЦЕФ за 2025 г.). Информационният лист на СЗО (от март 2024 г.) добавя, че през 2022 г. 57% от населението на света е използвало безопасно управлявана канализация, а над 1,5 милиарда души още нямат дори основна санитария. 419 милиона все още се облекчават на открито.

СЗО свързва липсата на канализация с холерата, дизентерията, коремния тиф, глистните инфекции и полиомиелита, както и със спиране на растежа при децата.

Как изглеждали обществените тоалетни в Рим

Хектоен Интернешънъл описва римските обществени тоалетни като редица каменни или мраморни седалки над канал с течаща вода от акведукти. Работници ги поддържали чисти, като ги промивали с вода, също идваща от акведуктите. Понякога седалките били разделени с ниски прегради, но уединението било малко: според History Hit седалките се намирали в тъмни помещения с пейки с дупки във формата на ключалка, поставени доста близо една до друга, така че посетителите били буквално един до друг.

Според History Hit обществените тоалетни, наричани foricae, се строели с дарения на богати граждани още от II в. пр. Хр. Хектоен Интернешънъл добавя, че ги поставяли край бани, пазари и други оживени места, за да ги ползват хора от всички слоеве. Жените ги посещавали рядко, а богатите жени – никога, пише History Hit.

Такса, поговорка и частни тоалетни

Хектоен Интернешънъл споменава, че ползвателите плащали малка такса, обикновено един квадранс – бронзова монета с ниска стойност, а приходите отивали в имперската хазна. Оттук идва и приписваната на император Веспасиан реплика пред Тит, който се оплакал от този данък: парите не миришат.

Богатите римляни рядко стигали до обществените места. History Hit пише, че елитът ползвал частни тоалетни или нощни гърнета и излизал на обществено място само в краен случай. Хектоен Интернешънъл допълва, че в по-богатите домове в Помпей, Остия и Ефес имало тоалетни за един човек, украсени с мозайки, стенописи, а на места и с поеми и епиграми.

Гъбата на пръчка

Най-често разказваният детайл е за хигиената. History Hit описва морска гъба на пръчка, наречена tersorium, която се изплаквала в солена вода с оцет в плитък улей под седалките и често се ползвала от много хора. Хектоен Интернешънъл споменава четки или малки гъби, които понякога се предоставяли за почистване. Подробностите се различават според източника и не бива да се приемат като единствена истина.