Как да си направим фотоалбум: подреждане, надписи, съхранение, сканиране

Семейният албум събира снимките на едно място и връща на всяка от тях имената: кой е на нея, къде и кога. Тук е описано как да подредите стари отпечатъци, как да ги надпишете и пазите, как да ги сканирате и как да направите копия или фотокнига за децата и внуците. Съветите за съхранение са по указанията на Библиотеката на Конгреса на САЩ и на Националния архив на САЩ.

Първо: подредете и почистете

Намерете чисто, сухо място без храна и напитки. Библиотеката на Конгреса препоръчва снимките да се държат за краищата, а не по изображението, и да се работи с чисти ръце или с чисти нитрилни ръкавици. Националният архив съветва ръкавици при снимки, защото отпечатъците от пръсти оставят трайни петна.

Свалете кламери, ластици, лепенки и самозалепващи листчета: те увреждат снимките. Прахът се отстранява с гумена круша, не със сгъстен въздух от флакон. Негативите дръжте отделно от отпечатъците, защото с времето някои отделят вредни газове.

После разделете снимките на купчини по събитие, по човек или по година. Не се връщайте няколко пъти към една и съща снимка: решете веднага дали влиза в албума. Дублираните кадри можете да запазите в кутия, а не в албума.

Имена и дати

Една снимка без надпис след двадесет години е загадка. Попитайте най-възрастните в семейството, докато могат да ви разкажат, и запишете кой е на снимката, къде е правена и приблизително кога. Тези записи после се превръщат в основа за родословно дърво.

Библиотеката на Конгреса съветва надписите да са минимални. Ако се налага, пише се на гърба, близо до края, с мек графитен молив. Още по-добре е надписът да е върху хартиения плик или албумната страница, а не върху самата снимка. Страницата на библиотеката не разглежда химикалите, затова по-сигурно е да не ги ползвате по снимките.

Албум и материали

Търсете албуми и пликове, означени като безопасни за снимки: издържали теста PAT (Photographic Activity Test) по стандарт ISO 18902. Цветните, „магнитните“ и самозалепващите се страници не са подходящи. Не лепете снимките с лепило, тиксо или лепящи листчета.

По указанията на Националния архив безопасни са албумите със спирала, халки, щифтове или шит гръбнак. Снимките се закрепват без лепило: с ъгълчета от хартия без киселини или в джобове от полиестер, полиетилен или полипропилен. Албумът не бива да е препълнен. Избягвайте и материали от PVC.

Ако стаята е влажна, предпочетете хартиени пликове. Библиотеката на Конгреса предупреждава, че при влажност над 70% емулсията на снимката може да залепне за пластмасата.

Къде да стои албумът

Най-добре е сухо, хладно и постоянно място. Според Библиотеката на Конгреса целта е влажност 30–50% и температура до около 21 °C, и колебания на влажността под 5% в рамките на денонощието. Националният архив дава по-широки граници: под около 24 °C и влажност под 65%, но не под 15%. Избягвайте тавани, мазета, гаражи и места до радиатори, камини и външни стени. Ограничавайте и светлината.

Сканиране и копия

Когато снимките са подредени, сканирайте ги, преди някоя да се повреди. Почистете стъклото на скенера и махнете кламерите и лепенките от снимките. Следете снимката да се събира изцяло върху стъклото, защото капакът може да я смачка. Автоматичните подаващи скенери не са за чупливи и ценни снимки, според Националния архив.

Съветите на Библиотеката на Конгреса за сканиране на лични колекции са такива:

• снимки 10×15 и 13×18 см: 300 dpi;
• ако ще ги уголемявате до 20×25 см или повече: 400 или 600 dpi;
• черно-бели снимки: режим „сива скала“; цветни: JPEG със средно качество, а за препечатване и уголемяване на 20×25 см: високо качество;
• файловете получават ясни имена, например с дата във вида 20100914 и описание.

Копията са второто, което не бива да се пропуска. Библиотеката на Конгреса препоръчва поне две копия на различни носители и на места, колкото е възможно по-отдалечени, а на всеки 5–7 години файловете да се прехвърлят на актуален носител. Поне веднъж годишно проверявайте, че файловете се отварят. Националният архив го казва като правило „3-2-1“: три копия, на два вида носител, едно извън дома. Оригиналите запазете и след сканирането.

Фотокнига и споделяне с внуците

Сканираните снимки са готови за печатна фотокнига. Услуги за такива книги предлагат много фирми; преди да платите, проверете образеца на страниците и какво е качеството на печата. Подбирайте най-хубавите кадри и ги подредете по история, а не по години: „Как се срещнахме“, „Лятото на село“. Така книгата се чете лесно.

Внуците могат да помогнат с поръчката и да добавят подписи. Покажете им как се прави, а после им дайте копие на сканираните файлове, за да имат своя набор. Фотокнигата и албумът не се конкурират: албумът с оригиналите остава в семейството като архив.