Как да направим родословно дърво на семейството

Родословното дърво започва не в архива, а на кухненската маса: с разговорите с най-възрастните в семейството и с кутията стари снимки. Архивите идват по-късно, когато искате да проверите и да продължите назад във времето. Ето как да подредите работата, за да не се изгубите в имената.

Започнете от себе си и от разказите на близките

Запишете своето име, датата и мястото на раждане, после данните на родителите, братята и сестрите си. За всяка жена отбелязвайте и моминската фамилия, защото тя води към предишните поколения.

Поговорете с по-възрастните роднини. Питайте за рождени дати, сватби, професии, за селата и градовете, от които са дошли прародителите. Записвайте отговорите, по възможност и на диктофон, включително несигурните спомени, но ги отбелязвайте като такива. Един разказ за „дядо, който е бил учител в Тракия“ често е ключът към документ, който ще намерите след години.

Документите у дома

Старите шкафове и ракли пазят много сведения. Потърсете:

• лични карти, паспорти и трудови книжки;
• кръщелни свидетелства, дипломи и удостоверения за завършено образование;
• военни книжки, писма и картички;
• черно-бели снимки с надписи на гърба.

Запишете имената на хората на всяка снимка, докато има кой да ги разпознае. Името на фотоателието и печатът на гърба подсказват къде и кога е правена снимката.

Актовете за раждане, брак и смърт: в общината

Според Държавна агенция „Архиви“ актовете по гражданско състояние в България се водят от 1 януари 1893 г., по Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15 декември 1892 г. Те се съставят от общината в населеното място и се пазят в нея 130 години. Едва след това се предават в съответния държавен архив, според чл. 85, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация.

На практика това означава, че за повечето актове от последните 130 години трябва да се обърнете към общината по месторождение или постоянен адрес на човека. Там се издават заверени преписи и извлечения. Попитайте предварително какви документи ще ви поискат, ако търсите данни за починал роднина.

Какво пазят държавните архиви

За по-старите актове справка за раждане, брак и смърт се прави в държавния архив на областта, където е станало събитието. В искането посочете име и фамилия, населено място, дата или поне година на раждане или смърт, местоживеене и професия, ако ги знаете. Анонимни имейли не се регистрират.

Особено полезни са енорийските регистри на Българската екзархия от 1906–1907 г. за българското население в Тракия и Македония. Те са в Централния държавен архив, фонд № 246К, и дигитализираната им част е свободно достъпна в Информационната система на държавните архиви (ИСДА). В тях има данни само за хора, родени преди или през тези години.

Читалните на държавните архиви работят от понеделник до петък от 9:00 до 17:30 ч. Заявление може да се подаде на място, по пощата, по факс или по електронен път, а за постоянна работа се издава читателска карта за 1, 6 или 12 месеца. Услугите се заплащат по тарифата на агенцията. Агенцията изрично уточнява, че не издава справки за трудов и осигурителен стаж за пенсия.

Как да запишете данните

Грешка в едно име или дата бързо обърква цялата схема. Затова:

1. записвайте пълните имена, за жените винаги и моминската фамилия;
2. пишете точни дати или поне години и отбелязвайте дали датата е сигурна или предположение;
3. добавяйте населеното място за всяко събитие: раждане, брак, смърт;
4. срещу всеки факт записвайте източника: документ от дома, разказ на конкретен роднина или справка от архив.

На хартия или на компютър

Голям лист картон е достатъчен за първите три-четири поколения и е хубав за окачване на стената. Ако клоновете станат много, програмите за родословие позволяват да добавяте хора, да прикачвате снимки и документи към всеки и да отпечатате дървото в голям формат. Изберете програма, от която можете да изнесете данните си, за да не останат заключени в нея.

Подарък за внуците

Готовото дърво е личен подарък за младите в семейството. Може да го рамкирате или да подготвите албум с по една страница за всеки прародител: снимка, години, професия и кратка история. Най-добре е обаче да го покажете, докато разказвате. Тогава имената върху хартията стават хора.