Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Самотното дърво
Съзерцаниетo на самотноТО дърво заскрежава погледа ми, изтръгва ням писък от гърдите ми и подкосява колената ми в душевно преклонение. Обруленият от вятъра, прояден от тварите и изгорен от безброй мълнии стар пън стърчи като древен тотем, оброчен да възхвалява величието на съществуването. СамотноТО дърво винаги е там, … в очакване на своите съзерцатели…Питам се? Хрумва ми! Знам! Познавам „самотни дървета” сред хората!
Създадена на 14.09.2013 г. Видяна 3968 пъти. 3 гласа в конкурса.
Все още няма коментари