За начало следва основното ястие от историята – колко пъти сме се чудили откъде идва всичко, как така ни се случват разни неща. А всъщност сами си градим собствената къщурка със стени от емоции и вълнения. 

Леко разтопеното масло, за да е гладко и меко, да се разбива с пълна сила, така че никога да не се отказваме и при непрекъснато бъркане да се прибавят едно по едно яйцата, за да си спомним за кокошката от преди няколко дни, която благородно ни ги преотстъпи...

Пече се на силна фурна, около 20 мин, защото огънят е много важен за житейския урок по човечност. Затова така се случва – пробужда ни от съня, който беше хванал прах точно по това време.След това се слага малко от общото благо, за да има за всички близки, с малко капризи, които биха ни разведрили, мляко за разнообразие, омешано с повече чар и спокойствие, които често имаме в изобилие. Основната идея е почти сготвена, има още малко време в очакване на финала. Сместа се изсипва в намазана с масло и поръсена с косури тавичка, формата, която искаме да й предадем и да остане...

След изваждането, тутманикът се поръсва с настърган кашкавал, при което общото благо си казва тежката дума на облекчение. Остава още малко, имайте търпение.

Да ви е сладко!