Интервю с Виолета Стоянова Ташева, победител в 50+ конкурс за писмено творчество „Стъпки през времето“

Представете се на нашите читатели.

Аз съм Виолета Ташева. Родена съм в Добруджа, но живея в Тузлука. Завършила съм Математическа гимназия в гр. Добрич, после – Педагогически институт в гр. Силистра, а накрая българска филология във Велико Търново. И тези три неща се оказаха определящи в голяма степен: математиката – като точност и логика на изказа, с педагогиката свързах трудовия си път, а  словото…е…”В началото бе словото!”

Според вас, какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят?

Надали ще кажа нещо ново, твърдейки,че  от най-дълбока древност хората са обожествявали словото.Вярвали са в магическата сила на думите, в неговата съзидателна и рушителна сила. Не можем да не отчетем и огромния качествен скок, в развитието на човешката цивилизация, с откриването на писмеността. Наистина гениален е бил оня древен човек, който е решил да замени думата с рисунка /йероглиф/ и звука с буква /знак/. Писмеността документира човешкото развитие и дава устойчивост /да не кажа/ вечност на Словото. Не напразно ние, българите, можем да се гордеем, че в години, когато в света били признати само три езика, на които да се пишат богослужебните книги /гръцки, латински и еврейски/, една новосъздадена азбука – тази на Светите братя Кирил и Методий, е благословена от папата, а това дава право на славянското слово не само да съществува, не само да слави Бога, но и да пребъде във времето.

Но ако си позволя малко да видоизменя въпроса Ви: „Ще изяде ли мишката книжката?”, не, не смятам, че писменото слово ще загуби своето място и роля в човешкото развитие. Това би означавало Цивилизацията да се срине.  Но  в съвременното общество формите на писаното слово стават други – свързват се с друг вид носители, електронните. А Интернет открива пред хората цял един свят, много по-достъпен и много богат. 

Коя е най-голямата награда за пишещия човек?

Признанието на читателите. 
Публикували са мои стихотворения и в периодичния печат, но там нещата са „по-анонимни” , не знаеш колко човека са прочели стиховете ти, дали са им харесали. А  сега, чрез Вашия конкурс, някак много по-осезаемо усетих подкрепата и отношението на четящите хора към това, което съм създала. И тук бих искала да Ви благодаря за чудесната възможност, която давате чрез сайта и конкурсите в него на стотици хора да намерят поле за изява.

А за Вас, като личност, кое житейско постижение чувствате или бихте чувствали като най-значима награда?

Всеки човек се стреми да остави следа след себе си. Не напразно казват, че човек живее, докато е жива паметта за него.  И е важно  да правиш добро на хората край себе си и да те помнят с добро.  

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

Да са живи и здрави! И нека всеки ден сътворяваме по една малка човешка добринка!

Вижте публикацията на победителя