club50plus.bg

Представете се на нашите читатели.

Ами, аз съм „дама” на много години, на цели 78, и съм от Русе. Идвали ли сте в Русе? Това е моят роден и постоянен град. Много е красив. Сградите  в централната му част са построени преди два века и са в стил барок, неокласицизъм и модерн от европейски архитекти. Затова Русе често е наричан „Малката Виена”.

Та в тази „Малка Виена” премина животът ми. От дете, младост, зрялост, семейство, деца, внуци, че и правнуци!

По професия съм счетоводител. Отдавна съм пенсионер и като такъв осмислям ежедневието си участвайки в различни дейности: във Вокална група „Зора”, в спортен Клуб „Дунав” и в обществения живот на „Съюз на пенсионерите 2004” Русе.

Благодаря  Богу, че достигнах тези години на „собствен ход” и адекватна и се радвам на вниманието на прекрасните си деца.

Според вас, какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят?

Знаете ли, аз не се вземам много на сериозно в писаното слово - от гледна точка на някакъв професионализъм. Но то, словото, писаното, го има! Било то на хартиен носител или на електронен. И когато е хубаво, когато те докосва и изпълва сетивата ти – удовлетворението е неописуемо!

Но има и такова писано слово, което погазва естетика, правила, традиции. Най често залива форумите, но не рядко го четем и в медиите. А когато е написано от млади хора – става му тъжно на човек 

Коя е най-голямата награда за пишещия човек?

Ооо, не знам! Предполагам на авторите-писатели – да се четат с интерес и купуват книгите им. И да има отзиви. Каквито и да са. Те обогатяват.

А за мен… имам желания понякога да изприкажа на „белия лист” емоциите, които напират. Емоции…бол! Но това са писания непретенциозни, просто душевни състояния. Публикуват се тук или там, където ги изпратя и ако има коментари ми е приятно, че някой ги е прочел. Имам възможността и да ги поставям в нашия пенсионерски сайт, чийто скромен сътрудник съм.

А на  Клуб 50+, сега си разгледах страницата -Рени Колева- и се изненадах, участвала съм в рубриката СЧА с над 16 материала. И тук-там има коментари. Има и брояч- значи… прочетено е!!!  Участвах и във фотоконкурса  „Българката – жена, майка и баба”  и в този литературен конкурс  „Стъпки през времето”

А за Вас, като личност, кое житейско постижение чувствате или бихте чувствали като най-значима награда?

Аз нямам значими житейски постижения. Просто съм един скромен, обикновен човек. Но като такова считам прекрасното си семейство! Една чудесна дъщеря, която ми подари два внука, а те по своя ред едно усмихнато правнуче. Обичливи деца и това ме прави безкрайно щастлива!

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

О,тук мога само да „хвалебствам”! Защото ви харесвам, защото ви чета ежедневно, защото поставяте невероятно интересни теми – съвсем различни една от друга, защото сте свежи, жизнени, позитивни и още, и още…

Мисля, че имате огромна  аудитория. И тук на сайта и на страницата ви във фейсбук. То просто е видно!

Пожеланията ми към читателите ви са: Щом посещавате сайта на Клуб 50+, гарантирано ще бъдете живи и здрави! Бъдете живи и здрави!