Интервю с Димитър Петров Йовков, победител в 50+ конкурс за писмено творчество „Стъпки през времето“

Представете се на нашите читатели.

Казвам се Димитър Йовков, роден в гр. Рила 1947 г., но израстнал в с. Горна Брезница - близо до Сандански. Сгушено в полите на Малешевска планина и с прекрасен изглед към Пирин, където може да се видят най-красивите изгреви на света. Известно е и с най-голямото струпване на чинари на едно място /по течението на една малка рекичка/ в Балканите, а мисля че и в цяла Европа. Завърших история в СУ "Климент Охридски", женен съм с две деца и четири внучета - всичките момчета! Пиша по наследство.

Според вас, какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят?

Мястото на писаното слово днес? Все по-малко, но затова пък още по-ценно и незаменимо. Единственото място, където можем да се спасим от това, което ни заобикаля, надеждата, че човек в един красив ден ще намери себе си, ще разрови душата си за да открие там заветите от миналото, които са ни водили досега и ще ни водят и занапред.  

Хич не ми се иска да изпадам в теоретизиране, само бих казал, че в писаното слово е нашата история - и духовна, културна, политическа и т.н. и то е което ще остане за поколенията. Специално за поезията - обичам и пиша в класическа рима, защото за мен тя трябва да пее, да докосва сърцата, да предизвиква усмивки и сълзи. Да ме простят тези, които изповядват бялата поезия, тя сигурно също има своето място, но романтичните времена, когато любовта е била истинска, безкористна,човечна са родили точно класическата поезия, която изповядват и най-големите ни поети.

Коя е най-голямата награда за пишещия човек?

Най-голямата награда за пишещия? Ще  отговоря с обръщението към читателя в първата ми книжка:

Читателю,
ако съм разбудил в теб човека,
значи съм направил нещо,
ако съм събудил в теб детето,
значи съм постигнал всичко!

А за Вас, като личност, кое житейско постижение чувствате или бихте чувствали като най-значима награда?

Най-голямата ми награда за житейско постижение? - Да избърша сълзите на плачещо дете и да го накарам да се усмихне! Да мога още дълго време да казвам:" Мамо"!

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

Пожелание? Нека Ви има колкото се може по-дълго!

Вижте публикацията на победителя