club50plus.bg

Представете се на нашите читатели!

Казвам се Димитрина Бояджиева - зодия лъв. Завършила съм библиотекознание и имах удоволствието да работя в библиотека. Пиша разкази. Все още съм романтична и вярвам в доброто. Писането ме отдалечава от отчаянието и ме води към любовта. Имам публикувани над осемдесет разказа в националния пчат и пет издадени книги, но разказите ми са все още неизвестни и играят ролята на Пепеляшка. В крайна сметка как една книга може да стигне до читателя? – с реклама, нали, каквато последните двайсет години у нас липсваше. Рекламата е много важна за популяризирането на едно творчество. Това го е доказал Западът.  Днес сайтове като вашия са като Апостоли за популяризирането на съвременното творчество.

Какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят?

Писането е отговорност. Писателят улавя онова, което голямата история подминава. Разказите са микроистории отразяващи действителността. Заедно те отразяват епохата.  С развиването на електронните комуникации, словото у нас беше натикано в ъгъла. Компютрите и телевизията сега са неговия фаворит. Българската електронна литература и в цялост източноевропейската предизвиква интерес. Самата аз участвах в няколко литературни англоезични интернет издания.

Коя е най-голямата награда за пишещия човек?

Пишещият човек е книгите, които е прочел, музиката, която е слушал, картините, които е гледал, детството, семейството, приятелите... Докато пише, творецът има нужда от време, малка сума пари и кураж. Най-голямата награда за пишещия човек е написаното от него  да стигне до читателя.

Картина: "Ямбол- Безистена" худ. проф. Ив. Димов

А за вас, като личност, кое житейско постижение чувствате или бихте чувствали като най-значима награда.

За мен като човек най-значимата награда са най-близките до сърцето ми хора - съпругът ми скулпторът Димо Бояджиев, дъщеря ми художничката Магдалена Бояджиева. За съжаление от десет годи тя живее със семейството си  в Испания, където учи внукът ми Димо Койчев.

Моите  житейски постижения са все още скромни: написването на  радиопиеса, която е излъчена по националното радио, и първа награда за къс разказ на „Златен ланец 2008” на в-к „Труд”.  Като най-значима награда бих чувствала написването на добри разкази, който да стигнат до читателя и ги оцени. Хубавият разказ рядко се случва, но е възможно и носи утеха за цялото останало време. Пълноценният писател умножава читателите по себе си.

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+

На читателите на Клуб 50+  пожелавам преди всичко здраве, любов и пари. Останалото е – четене. И нека не забравяме - една прочетена книга може да  промени живота ни. Без книги няма общество.

Картина: Детайл от картината "Ямбол- Безистена" худ. проф. Ив. Димов