club50plus.bg

Разкажете ни малко повече за себе си, каква е вашата професия, с какво се занимавате в свободното си време.

Завършила съм физика в ПУ "Паисий Хилендарски" и след това специализация по ядрена техника във физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Вече над 25 години съм ръководител на лаборатория за спектрален рентгенофлуоресцентен анализ. Профеията ми е интересна и съм щастлива, че съм успяла да се реализирам като специалист в областта на приложната физика, която ме е привличала още от ученическите ми години. През свободното си време обичам да ходя из планините и да снимам дивата природа, която все още не е бетонирана, или оградена с високи огради.

Как разбрахте за конкурса и защо решихте да участвате в него, какво беше основното нещо, което Ви привлече? 

Разбрах за конкурса от интернет. Реших да участвам, защото ме привлече темата. Снимането на деца не е никак лесна работа. След като се роди внука ми – преди три години трябваше да се науча да снимам освен пейзажи и портрети. Убедих се, че снимането на деца изисква доста умения и знания. За да направиш красива снимка най-напред трябва да се сприятелиш с малкия модел, който искаш да снимаш!

Има ли нещо интересно, което искате да ни разкажете относно снимката, с която спечелихте в конкурса?
За снимката, която журито хареса нищо интересно не мога да разкажа. Тя е една от хилядите снимки, които съм направила на моя малък внук Теодор.

Довършете изречението „Детството е…“

Детството е един прекрасен кратък миг от нашия живот.

Какво липсва на днешните деца?

На днешните деца със сигурност им липсват игрите, които ние играехме, когато бяхме на тяхната възраст. За съжаление все повече деца прекарват голяма част от времето пред някакъв екран, който променя изцяло живота им. Вместо да тичат и играят навън те стоят с часове пред компютъра, пред телевизора, пред таблета или телефона!

Разкажете някоя случка от детството, която никога няма да забравите!

Случката, която никога няма да забравя от моето детство е свързана с един подарък, който ми остави спомен за цял живот. Имах огромно желание родителите ми да ми купят колело и когато получих подаръка си, реших веднага да го изпробвам. Както всички деца по онова време бях оставена на грижите на баба ми и дядо ми на село и най-удобното място за спускане с триколката беше най-стръмния коларски път извън селото, който се спускаше до една малка рекичка. Качих се на колелото и то само пое надолу по пътя. С всяка измината секунда скоростта се увеличаваше. Не можех да направя нищо друго, освен да вдигна крака от педалите и да се опитам с ръцете да управлявам колелото да не излиза от пътя. Накрая се отзовах в тинята около рекичката, където имаше доста жабки, които ми се присмиваха! Върнах се в къщи при баба, влачейки колелото, което се беше поизкривило малко. От дясната ми ръка и от двете ми колена течеше кръв. В дългата ми коса имаше доста тиня и зеленилка от рекичката, която се беше превърнала почти в блато. След като ме понатупа баба ме заведе в здравната служба да ми промият раните и се оказа, че някои от тях са доста дълбоки. Белега на дясната ми ръка и до ден днешен си стои и ми напомня за тази случка.

Какво ще направите с наградата?

Наградата ще си поделим с моя внук. Половината си е негова, защото и моделите, които се снимат имат права върху фотографиите, а с останалата половина ще се почерпим цялото семейство в някоя хубава сладкарница!

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

На читателите на Клуб 50+ пожелавам да са преди всичко здрави и да гледат на живота с усмивка!