Интервю с Любка Христова Момчилова, победител в 50+ конкурс за писмено творчество „Обич многолика“

Представете се на нашите читатели.

През юни т.г. навърших 60 години – това беше един дълго чакан и жадуван рожден ден. Много бях нетърпелива, близките и приятелите ми го направиха незабравим. Журналист съм, имам двама сина, две снахи и четири внучета – две момичета и две момчета. Те са моето богатство, с дядо им много им се радваме. Разнородни са ми интересите, като на типичен представител на зодия Близнаци. Обичам да пиша, както и да снимам. Пътешественик съм по душа – има уникални кътчета в страната ни, много от тях съм посетила, винаги съм готова да се върна за втори път в повечето от тях.

Какво Ви дава писането?

Удовлетворение най-вече! Така намерих начин да изразявам чувствата, мислите си, усещанията си. Но когато се реша да покажа нещо написано на близките си, се чудя защо ме хвалят, а не ме критикуват?!

А четенето?

Чета, откакто се помня, израснах с книгите. Усещането да прелиствам страниците им няма с какво да го сравня – упоява ме не само текстът, но и ароматът на мастило. Последната книга, която си купих на 1 май т.г., беше „Няма нищо по-хубаво от лошото време”. Исках да я прочета отново... Любимата ми книга пък е „Сто години самота” – засега съм я чела само три пъти!

Според Вас, интернет измества ли добрата стара книга, списание, вестник?

В последните години, да, Мрежата измества хартиените вестници. Такива са времената, в които живеем – технологични, забързани. Но все още не може да се „справи” с добрата стара книга, което ме радва. Срещам в метрото млади хора, зачетени в различни по жанр издания – затова си мисля, че скоро интернет няма да измести книгите.
 
Обич многолика – кои са, за Вас, многото лица на обичта?

На моите години обичта ми е насочена изключително към внуците – те са нашето продължение, те са моят живот след края... Обичам да обичам – не си спомням да съм казала на когото и да е, че го мразя. Обичам живота, работата си, приятелите си, дори хората, с които професията ме свързва по някакъв начин. Обичам, както споменах, да пътувам. Смятам, че обичта е нещо извън сърцето и разума ни, нещо, което те прави добър и съпричастен.

Ако трябва да довършите изречението „Обичам...“ по максимално кратък начин, как би звучало?

Обичам да обичам!

Споделете любима сентенция на любим Ваш автор!

Нито един човек не заслужава сълзите ти, а този, който ги заслужава, не те разплаква!    Габриел Гарсия Маркес

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

Бъдете себе си, вярвайте си! Толерантността ще улесни живота ни, ще го направи красив и спокоен. Усмихвайте се! Бъдете здрави!

С поздрав
Люба Момчилова

Вижте публикацията на победителя